Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Топ 5 на лафовете на врачанката Цвети от Хелс китчън
  • Новини

Топ 5 на лафовете на врачанката Цвети от Хелс китчън

Иван Димитров Пешев март 23, 2023
cvetasyasdastas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Врачанката Цвети е най-колоритният участник в настоящия сезон на „Хелс китчън“.

Ето топ 5 на най-забавните й изказвания от епизода във вторник вечер:

„Нищо се не хвърга, всичко се пие“;

 

„Шаолин е китаец, който беше като кунг фу панда, с широки дрехи и едни такива
панталони“;

„Във Враца нямаме кунг фу школа, имаме кютек школа“;

 

„На 200 кила свиня не знам как казах пиле“;

„Мен ли ме гониш, бе?! Аз искам да готвя, а ти ме гониш“.

Цвети е придобила умения в детските си години и е консумирала неща, които изобщо не са за нейната възраст Цвети от Враца отново е в центъра на вниманието в Хелс кичън, пише Vihrogon.bg.

Непринуденото поведение на врачанката разсмива всички. Детинските й обяснения за това как се прави греяна ракия, накараха дори хилядите зрители в Априлци да се разсмеят.

– Първо, взимаме захарта и я слагаме в това. После добавяме ракията, накрая слагаме портокал, овкусяваме с още малко мед да е по-сладко и си добавяме подправки.

– Ти си на 18 години, кога имаше време да се научиш да правиш греяна ракия?, попита я шеф Ангелов.

– Ми шеф, у нас зимата като ми е студено и с мама си слагаме и тати вика „за кво съсипвате ракията“. Ние му викаме „е как, ние обичаме да ни е сладко“.
Ние у Враца първо научаваме как се прави ракията, после научаваме азбуката, обясни компетентността си по отношение на греяната ракия Цвети.

Но ракията не бе единствения шедьовър на Цвети. Нейната сланина също стана повод за усмивки. След като Мацоев бе изгонен тя застана на скарата. След дълга борба успя да изпече едно шишче, което даде за проба на шеф Ангелов.

– Ето шеф, само това оцеля. Другите умряха в огъня.

Той я изпрати да го подари на някой от публиката.

– Държа аз последното шишче и гледам хиляди гладни хора и си викам: „Това са като вълци, а аз съм тяхното агне“. Давам едно малко шишче на едно малко детенце да ме помни с добро.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цял живот гледаш това цвете, а дори не подозираш какво лекува! Ще се изумиш
Next: Любимецът на Вселената – зодията, която ще си живее царски чак до 2030 г.! Чакат я 7 години луд късмет

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.