Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 15-годишният Никълъс спасил хората в дерайлирал влак край Търговище
  • Новини

15-годишният Никълъс спасил хората в дерайлирал влак край Търговище

Иван Димитров Пешев март 24, 2023
nasnasuasuyasdasdas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

15-годишен е предотвратил сериозна жп катастрофа при последното дерайлиране на пътнически влак през миналата седмица на гара Дралфа, Търговищко.

 

Това разказа за „Телеграф“ Никълъс Михайлов от Шумен, ученик в жп техникума в Горна Оряховица, който на 16 март със свой съученик пътувал към училище в последното купе на последния вагон на композицията Варна-София.

Влакът тръгнал по разписание от гара Дралфа, а на изхода на гарата бил прехвърлен от десния към левия път по посока на движението, тъй като напред по трасето имало ремонт. Локомотивът и три от вагоните минали безпроблемно през стрелката.

Така преминала и първата талига на последния, четвърти вагон. По все още неизяснени обстоятелства стрелката превключва точно в този момент, като така последната талига на вагона продължила по десния път.

„Усетих странен звук и промяна в начина, по който вагонът се движеше. Веднага погледнах през прозореца и видях, че вагонът се движи по двата пътя едновременно“, разказа Никълъс.

В този момент без колебание и забава той скача и рязко дръпва екстремната спирачка в купето. Влакът веднага спира.

„Скоростта не беше висока, около 15 км/ч, но начинът, по който вагонът се движеше, означаваше, че съвсем скоро той щеше да удари стълб на контактната мрежа. Това можеше да доведе до дерайлиране, пострадали пътници, както и големи материални щети“, обясни Никълъс, който през април ще стане на 16 години.

Вагонът спира на няколко метра от стълба. Никълъс и приятелят му останали през цялото време след инцидента в близост до реагиралите началник-гара Дралфа, началник-влак и главен машинист.

Момчетата стигнали в Горна Оряховица с 95 минути закъснение.

В БДЖ вече има официално внесено предложение двете момчета да бъдат наградени за доблестната си реакция. Предстои решение на ръководен орган.

Никълъс Михайлов е запален жп ентусиаст и мечтае да бъде машинист.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Баровец обяви 25 000 лева награда за информация за откраднатия му Мерцедес
Next: Ето как ще се увеличават парите на пенсионерите от 1-ви Април

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.