Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Синоптички ли са красавиците, които гледаме по телевизията? Една от тях изплю камъчето
  • Новини

Синоптички ли са красавиците, които гледаме по телевизията? Една от тях изплю камъчето

Иван Димитров Пешев март 24, 2023
evasvashasdas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Отбелязваме Световния ден на метеорологията. „Благодарение на Националния институт по метеорология и хидрология всеки ден имаме възможност да ви съобщаваме прогнозата за времето.

 

Днес е Денят на метеорологията. Аз не съм синоптик, аз съм само телевизионна водеща. Признанието е за всички колеги от Прогнозата за времето на НИМХ. Честит празник!“, написа по този повод известната Ева Кикерезова.

 

„Благодарим на хората, които представят прогнозата за времето на НИМХ! Eva Kikerezova, за нас е чест и удоволствие да работим заедно!“, отговориха от своя страна от института. Чести празник!

 

На 23 март за 73-ви път се отбелязва Световният ден на метеорологията –дата, на която през 1950 г. се създава Световната метеорологична организация.

Историята започва много преди 1950 г. -на 14 ноември 1854 г., едно непредвидимо събитие нанася тежко поражение на англо-френския флот в разгара на Кримската война – една от най-силните бури, регистрирани в Черно море, която потопява флотилията на съюзниците до град Балаклава, днес квартал на гр. Севастопол.

 

Направеният извод е, че ако е съществувала служба, която да събира ежедневно и своевременно метеорологични сведения от различните страни, движението на бурята би могло да се проследи и да се избегнат огромните загуби на флота.

 

Така, през 1856 г. се заражда идеята за създаването на служби за времето, които да организират постоянни наблюдения и разпространение на метеорологичните данни. Днес, Световната метеорологична организация (СМО) е междуправителствен съюз на 193 държави-членки и територии и е една от специализираните агенции на ООН в областта на метеорологията, климата и хидрологията. Всяка година СМО и членуващите в нея държави и територии отбелязват Световния ден на метеорологията с различни теми и послания.

Темата за 2023 година е „Бъдещето на времето, климата и водата през поколенията“ и е свързана с отговорността ни пред бъдещите поколения. Това е ден, в който се прави равносметка за заслугата и приноса на научните достижения и експертизи, свързани с времето, климата и водите.

В годината на „Фундаменталните изследвания за устойчиво развитие“, обявена от ООН, тези теми подчертават необходимостта от повече вложения във фундаментални изследвания в световен мащаб и на национално ниво като основа за всички иновации и устойчиви решения за справяне на човечеството с рисковете, свързани с промените на климата и недостатъчните водни ресурси.

Избраната тема за 2021 година беше Океанът, нашият климат и времето. Темата не бе случайна, а по повод началото на Десетилетието на океанологията за устойчиво развитие (2021-2030) на ООН.

Океаните заемат 71% от територията на Земята.

Официалната тема за Световния ден на метеорологията през 2022 година бе „Ранно предупреждение и ранно действие. Хидрометеорологична и климатична информация за намаляване на риска от бедствия“.

 

Чрез тази тема се подчертава, че за намаляването на щетите от природни бедствия е важна не само текущата информация за атмосферните процеси, но и климатичните анализи на дългогодишни данни за околната среда.

 

Този акцент е особено важен и поради факта, че ОС на ООН (с Резолюция на 2 декември 2021 г. обяви 2022 година (01.07.2022 -30.06.2023) за година на фундаменталните науки за устойчиво развитие.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Евтин обяд, увит в зелев лист и паниран на тиганче – не вярвах, че нещо може да е по-вкусно от сармите
Next: Хороскопът на Александър Зараев за април: Овни, Раци и Козирози мощен напредък! Близнаци, Лъвове и Скорпиони финансови перспективи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.