Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Преди 15 години се роди момиченце, тежащо почти 8 кг – ето как живее и изглежда днес бебето-гигант
  • Новини

Преди 15 години се роди момиченце, тежащо почти 8 кг – ето как живее и изглежда днес бебето-гигант

Иван Димитров Пешев март 25, 2023
bebebegastyjasgas.png

През 2007 г. медиите гръмнаха с тази сензация.  Най-голямото момиче на планетата бе родено в Алтайския край – при раждането си то тежеше близо 8 кг , което е рекорд, ненадминат до днес.

И така – как живее днес бебето-гигант и как изглежда? Ще ви разкажем, но нека започнем отначало:

Пред 2007 г. Татяна Халина очаква 11-ото си дете. Бременността й протича нормално. Лекарите казват, че всичко е наред.

Когато идва време за раждане, Татяна отива в родилния дом в Алейск.

И тогава всичко тръгва не по план. Раждането се забавя и се налага лекарите да направят цезарово сечение. Най-голямото дете, което е видяно в болницата преди това, тежи 4 кг. А новороденото момиченце достига почти 8 кг! Точното й тегло е 7 кг 750 г., а височината й е 56 см.

 

 

Татяна изпитва страх, че такова дете ще има здравословни проблеми. Лекарите се съгласяват, че феноменалното тегло е причинено от проблеми в развитието.

Бебето е преглеждано дълго време. Поставят му различни диагнози. Но те така и не са потвърдени. Момиченцето е напълно здраво.

 

Живот в голямо семейство

Бебето е кръстено Надежда. Журналистите разбират за случая и семейство Халини не слизат от заглавията в пресата.

Благодарение на вниманието на пресата животът им става по-лесен. Внимателни хора от цялата страна започват да помагат на Халини. И местната администрация отдели пари за децата.

 

Бащата на семейството, Виктор Халин, който е военен, получава ведомствен 3-стаен апартамент с площ 56 кв.м. В новата квартира са настанени двамата възрастни и 11-те им деца.

На семейството са подарени компютър, фотоапарат, спално бельо, дрехи. Хората подаряват и хранителни продукти на известното голямо семейство. Носят им сладки подаръци за празниците.

Междувременно по-големите деца порасват и се изнасят да живеят отделно. Татяна вече не иска да ражда отново. В крайна сметка всяко следващо дете се оказва по-голямо от предишното.

В училище

Междувременно малката Надя порасва. Когато идва време да отиде в 1 клас, тя не се различава от връстниците си. Височината и теглото й се нормализират. И лекарите все още не са й открили никакви заболявания.

 

Момичето се справя добре в училище. Тя е весело и общително дете. Разбира се добре с всички. Надя е научила изкуството на взаимоотношенията у дома. Всъщност в едно голямо семейство всички са толкова различни и всеки трябва да може да намери подход към другия.

Надя Халина

Сега Надя е на 15. Мечтае да стане лекар или медицинска сестра. Момичето е започнало да се подготвя за прием в медицинската академия. Желаем й искрено успех!

Continue Reading

Previous: Поклон пред него! Почина един от най-добрите български футболисти, герой в исторически мач
Next: Нови потресаващи разкрития за кашкавала: От 10 марки БГ кашкавал само 3 отговарят на стандарта

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.