Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Емо Чолаков купи палат на новата си жена
  • Новини

Емо Чолаков купи палат на новата си жена

Иван Димитров Пешев март 25, 2023
eemmsdhsdfsdfsdy.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Бившият синоптик Емил Чолаков и новата му съпруга Ивета са новодомци, издават колеги на тв звездата.

 

Водещият на хитовото предаване на Нова телевизия „Един за друг“ инвестирал хонорарите от последните четири сезона на шоуто в просторна къща в полите на Витоша, където с рязко набъбналото му семейство вече разполагали с повече пространство. Имотът бил на два етажа и имал изглед към планината. Чолаков го купил като изненада към новата си изгора.

Любимецът на зрителите мина под венчилото за втори път през лятото на 2021 г., само година и половина след като преживя жестока лична трагедия и загуби майката на двете си деца. Първата му съпруга Краси издъхна след неравна битка с рака само на 39-годишна възраст. Утеха бившият синоптик от Би Ти Ви намери в новата си половинка Ивета, с която се ожениха на скромна церемония в битов комплекс край Гоце Делчев в компанията на само шепа близки хора.

Съпруга №2 е добре приета от двете щерки на Чолаков.

Голямата Ема, кръстена на него, е вече в тийнейджърска възраст и дори има сериозен приятел. По-малката ѝ сестричка пък е почти връстничка на дъщеричката на своята мащеха Ивета, която е нейно дете от предишна връзка. И трите момичета живеят заедно с водещия на „Един за друг“ и втората му жена в новата си къща.

За втората съпруга на Чолаков не се знае почти нищо, освен че е родом от Годеч и е завършила НБУ. Емо не разкрива как и при какви обстоятелства е срещнал тайнствената Ивета, която е далеч от медийните среди.

 

Благодарение на нея успял да се съвземе от тежката житейска драма, която го съсипа. Именно заради болестта на първата си съпруга той взе решение преди години да напусне Би Ти Ви, за да може да бъде неотлъчно до нея по време на лечението, но, за съжаление, докторите не успяха да я спасят.

На 47-годишна възраст зевзекът от Гоце Делчев отново вярва в любовта, именно затова продуцентите на шоуто „Един за друг“ се спрели точно на него за водещ.

 

За първия сезон на шоуто Чолаков бил с резерви, защото не бил готов да се покаже на екран толкова скоро след загубата на първата си съпруга, но събрал кураж и успехът на шоуто го мотивирал да продължи с тв кариерата си. Междувременно Емо продължава да работи и на още едно място, за да осигурява добър живот на семейството си. Той е метеоролог в РВД към Летище София и взема солидна заплата на държавната длъжност.

 

Запознати издават, че Чолаков продължавал да мечтае за син и смятат, че инвестицията в нов и по-голям дом разкрива намеренията им с Ивета да имат и общ наследник, а така децата им ще станат общо четири на брой.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нови потресаващи разкрития за кашкавала: От 10 марки БГ кашкавал само 3 отговарят на стандарта
Next: Скръбна вест: Почина голямо име в българската журналистика – легендата Ани Нанова

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.