Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Обявеният за починал Митьо Пищова: Скъпи манекенки, жив съм
  • Новини

Обявеният за починал Митьо Пищова: Скъпи манекенки, жив съм

Иван Димитров Пешев март 26, 2023
sahasdytjyyhgffg.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Спряха ми ТЕЛК пенсията от 175 лв. заради разврата в джакузито

„Мили приятели, скъпи манекенки, България – да знаете, че не съм умрял, както ме погребаха някои приживе. Вече не съм пенсионер, махнаха ми болничната пенсия от 175 лв. и ТЕЛК със 100% инвалидност. Мотивът на докторите е, че не съм бил толкова болен, щом като правя групов секс в джакузито.“

 

Това сподели пред „България Днес“ Митьо Пищова. Вездесъщият бохем от Арбанаси няма право на минималната пенсия, която му осигурявала по 3 лв. на ден в месеца.

„Имам приятел от 30 години, той ме издържа, гледа ме, 8 години ме лекува. Благодарение на него съм жив и здрав. Най-добрият човек в България“, обясни любимецът на народа.

 

Сега Митьо си почива вкъщи и не смята скоро да напуска този свят.

„Моят прадядо Димитриус почина на 101 години, на него съм кръстен. Баща ми на 90 години си отиде. Баба ми почина на 99 години, пиеше вино и ракия до последно. Падна по стъпалата и си удари главата. Другият ми дядо, който също се казваше Димитриус, падна от черешата и си удари главата. Всички в моя род, който е със старо гръцко потекло, починаха от мозъчен кръвоизлив“, разказа Димитър Маринов.

Пищова разкрива, че Ванга му е предрекла живот до 99 години – колкото има неговата баба Василка от Трявна.

„Тя ми позна – 5 пъти повтори, че ме очакват болести и болници. От всичко ще имаш по 4, каза ми тя. Така изживях 4 масивни инфаркта, 4 пъти ме поваля тежък коронавирус, 4 пъти имах покушения, 4 пъти обеднявах, 4 пъти губех къщи. Всичко по 4. Каквото ми е казала в началото на 1989 година баба Ванга – всичко се е случило и е било вярно“, разкрива за първи път Митьо.

 

Втори път Пищова посетил Ванга на Великден. Тогава пророчицата му казала да се пази от огън и така до ден днешен бохемът бяга надалеч от него.

„Каза ми и пак позна: „Ти си много добър и обичаш бедни, сираци и болни. Обаче се занимаваш с много жени и цял живот жена няма да имаш“. Пет жени имах, минават и заминават и накрая нямам“, добавя Митьо.

И добавя: „Ванга каза и нещо много интересно: „Ти си Божи човек, роден си на 15 август, а аз почнах да виждам на хората от Голяма Богородица“. Права беше – аз се родих на гроба на поп във великотърновското село Батак на залез слънце“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Борисов: Пиши за Перник едно летящо метро до София през Люлин
Next: Над 4000 лева заплата обявиха по морето, но няма желаещи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.