Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баба Ванга го е казала: Семейството е свято! Не се делете, децата страдат, а и вие хаир няма да видите!
  • Новини

Баба Ванга го е казала: Семейството е свято! Не се делете, децата страдат, а и вие хаир няма да видите!

Иван Димитров Пешев март 26, 2023
babavanganhair.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

На 11 август 1996 г. великата българска пророчица Ванга напуска този свят. Тя е предрекла не едно или две важни събития, а думите ѝ години по-късно звучат истински и на място.

За нея е изписано много. Наричат я „българската пророчица“, „петричката врачка“, „Балканския Нострадамус“ и много други.

Предсказанията ѝ са известни на широк кръг хора у нас и по света. Пророчицата от Петрич е доста популярна и в Русия, но едва наскоро световните медии ѝ дадоха признанието: „Балкански Нострадамус“.

Основен фактор за това са предсказанията ѝ за „Ислямска държава“. Но нека да спрем вниманието си на нейните най-любопитни и възбуждащи интерес прогнози за бъдещето на България:

„В родината ни има много злато и един ден то ще бъде открито.“

„Българският народ е силен. Това, което трябва да се промени, е отново да обърне поглед към своите корени, към онова, което се пее в песните му. Трябва да почитаме традициите и празниците си, защото благодарение на тях ще оцелеем.“

„Планините и езерата ни са свещени, точно като онези в Индия, Непал и Тибет. Седемте рилски езера е райски кът на България, който е връзка с Космоса.“

„Трябва да сме единни и ще постигнем големи чудеса със страната си. Вярата и любовта ще ни помогнат за това.“

„Българите не са прост народ, не са чергари. Откъдето са минали, са оставили държава и град. Българското писмо е едно от най-старите на планетата. Има много потенциал в българите, благодарение на който страната ни ще постигне много успехи занапред.“

„Страната ще се оправи, ако начело дойде добър и честен водач. Ще дойде мъж със здрава десница, който ще каже, че е време да има ред.“

„България ще се оправи, защото българите са работлив народ.“

„Всеки народ си има една звезда, която го зарежда с енергия. България има не просто една звезда, а цяло съзвездие.“

А ето и най-неизвестните и нечути досега пророчества на Ванга, публикувани в руската Уикипедия:

Според сведенията в мрежово-базираната свободна енциклопедия тези думи са произнесени в периода 1993-1995 г. Какво ни очаква в бъдещето, да видим в следващите редове, завещани от Ванга:

„Ще дойде ден и ракът ще бъде затворен в железни вериги”, разкрива пророчицата и обяснява, че лекарството срещу коварната болест ще съдържа много желязо.

„Ще дойдат времена, само момите ще раждат, жените – не.”

„Ще дойде време за чудеса и науката ще прави най-големите открития в областта на нематериалното. Ще има големи археологически открития, които ще променят виждането ни за света от древни времена. Всичкото скрито злато на света ще излезе на повърхността му, но водата вече ще си е отишла.”

„В пространството ще открием живот и така ще стане ясно как е възникнал животът на Земята”.

„В земята копаят голям град, от който ще научим повече за произхода си.”

„Мъртвите често помагат и защитават близките си от неприятностите. Хубавите, безгрешните духове имат право на повече посещения на Земята.”

„Виждам мъртвите прозрачни, а някои чисти духове светят като огън.”

„Защо ви е страх от смъртта? Тя е толкова красива. Виждам я с маска на усмихната млада жена с пусната руса коса.”

„Оставете борбите. Обичайте се един друг всички.”

Днес много се говори за семейството, брака, любовта. Ценностите ни са променени, да, но вижте какво e казала по темата Ванга:

„Семейството е свято, мъжът и жената трябва да са едно. В една къща петелът трябва да пее, мъжката дума да се чува.“

„Не се карайте за къщи! Не се карайте за имоти! Огън да ги гори къщите, ако няма мир и любов в тях!“

„Жената е огледало на мъжа, домът е огледало на жената, децата са огледало на мъжа и жената.“

„От майката по-голямо богатство няма. Не мъж, не дете, не брат. Това, което се крие в майчиното сърце, то е най-сладко. Майката е закрила… Не се оставя майка на старини.“

„Когато раждате деца, трябва да знаете, че вие вече не принадлежите на себе си, а на тези деца. Дарявате живот, за който сте отговорни.”

„Раждайте деца, докато сте млади, докато организмът ви е здрав и имате сили. На късни години децата се раждат недъгави и по-трудно се гледат.“

„И неродилата майка е майка. Ако не можеш да родиш, осинови дете. Изхрани го, изучи го, сватбата му вдигни и най-важното – гледай добър човек да го направиш. Това е най-важното.“

„Да не се развеждате, да не се делите, че децата страдат, а и вие хаир няма да видите.“

„Майка е не тази, която е родила, а която е отгледала и възпитала.“

„Грешно е жената да не роди, но два пъти по-грешно е да не отгледа дете.“

„Седем години минат ли, осем години минат ли, ако нямате детенце, ще си вземете. И тогава ще се успокои майката и Природата може да даде и тя да роди.“

„Не си оставяйте децата, не обричайте и тях, и себе си на страдание. Майката, която си оставя децата, носи воденичен камък на шията.“

„Бедността е цвете, на богатството не се радвайте. Бедността дава да се радваш на деца, приятели, роднини. А от богатството душата се разболява…“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Искат спиране на Ергенът заради снощните обиди към Пламена
Next: Баща ѝ е бил враг на народа в Народна република България, а тя научи Том Ханкс да срича на български

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.