Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Смениха водещия на Стани богат насред предаването
  • Новини

Смениха водещия на Стани богат насред предаването

Иван Димитров Пешев март 26, 2023
stastasniashkasdsi.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Михаил Билалов спечели овациите на зрителите с начина, по който откри издание на „Стани Богат“, припомняйки какво знаково събитие се е случило на този ден преди 33 години.

„Уважаеми зрители, много добре си спомням 23 март 1990 година, когато в Америка пуснаха филма „Хубава жена“. А причината да няма филм на име „Хубав мъж“ е само тази, че не съм се явил на кастинга“, заяви Билалов по bTV и благодари на публиката за аплодисментите.

 

Малко след това се оказа, че първият му гост в телевизионната игра е имал втори щастлив момент в деня, в който му съобщили, че ще участва в „Стани Богат“.

Старши програмистът в английска софтуерна компания и член на фен клуба на „Манчестър Юнайтед“ Веселин Дашев бе представен от Билалов като човек, за който не си струва да следи новините, за да не се натоварва от негативни факти, но пък в „Стани Богат“ това нямало да се случи, тъй като всичко било позитивно.

 

„Разбрахме, че когато сме ти се обадили за участие в нашето шоу, в същия ден е станало страшно много хубаво събитие, какво е то?“, попита Билалов госта си.

„Ами, да, случи се. Тогава се роди дъщеря ми, точно същия ден, беше наистина прекрасно да видя малката Ема. Благодаря и на майка й Емилия“, отговори Веселин, пише „Блиц“.

„Да ти е жива и здрава малката Ема. Сега играеш за нея и в чест на майка й Емилия. Аплодисменти за майката“, каза водещият.

 

В крайна сметка Дашев си тръгна с 3000 лева, а Билалов не пропуска да изпъкне с крилата фраза преди първата реклама: „Влизаме в бокса, но вие не сменяйте канала, сменяйте маслото и накладките.“

„Стани Богат“ се обзаведе с нов водещ

За първи път в „Стани Богат“ участник иззе функциите на водещия. Това направи Емил Димитров, който има златна значка от БТС, след като е посетил 100-те национални туристически обекта в България.

Билалов тръгна да запознава Емил с правилата на „Стани Богат“, но Емил го изненада: „Може ли аз да пробвам“.

След като получи разрешение от водещия, Димитров се справи безупречно и каза без грешка всичко това, което Михаил Билалов казва всяка вечер преди началото на всяка телевизионната игра.

„Мога ли аз да играя“, попита учуденият Билалов. „Разбира се, започвайте“, отговори Емил.

 

„Аз понякога виждам кошмари в себе си и не мога да отговоря на въпрос за един милион“, уточни водещият.

Малко след това последва втората реклама, като преди нея Михаил Билалов не изневери на себе си и заяви: „Вие не правете набирания към дистанционното, за да не ви набера аз.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Богородица лекува с поглед в този манастир! (Доказателствата са безброй)
Next: Момиче от България пилотира най-големия пътнически самолет, а семейството й

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.