Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Уловиха праисторическа риба в язовир Огоста
  • Новини

Уловиха праисторическа риба в язовир Огоста

Иван Димитров Пешев март 27, 2023
uloljfgfhgf.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Праисторически вид риба бе уловен от водите на язовир „Огоста“ край Монтана, предаде България Днес.

Водното създание е дълго над метър и тежко над 10 килограма. Става въпрос за руска есетра. С изключително рядката слука се похвали популярният риболовец Миленко Стойчев, който е специалист в спининга с изкуствени примамки. Той обикалял водоема с лодката си, когато внезапно чудовищната риба атакувала стръвта. Последвала голяма борба.

„Замятах на силикон – 13 см Slender Scoop Shad, с 20-грамова джиг глава. Дълбочината беше около 25 метра. След като се закачи, рибата първоначално тръгна нагоре, после се задърпа жестоко. Беше изключително борбена. Такава битка водих, каквато не ми се е случвало отдавна“, разказва Миленко.

„На същия язовир скоро хванах 24-килограмов сом, но си мисля, че есетрата имаше повече сили от сома. По моя преценка тази есетра тежеше около 10 кг, а на дължина беше към 1,20 м. Не съм я претеглил, защото не ми се искаше да я нараня или стресирам. Предпочетох по най-бързия начин да ѝ върна свободата“, обяснява Стойчев.

По принцип есетрите са морски риби, които обаче навлизат и в големите реки, за да хвърлят хайвер. В някои от големите ни язовири бяха пуснати есетри при зарибителни акции. Освен в „Огоста“ такива риби плуват още в яз. „Копринка“ и яз. „Кърджали“. Очевидно те са намерили подходящо местообитание и достатъчно хранителни запаси, за да оцеляват и дори да растат до трофейни размери.

Есетровите риби са едни от най-древните гръбначни животни на планетата. Откривани са вкаменени останки отпреди 200 милиона години в периода горна креда, т.е. от времето на динозаврите. Характерен за тези риби е хрущялният вътрешен скелет. Имат удължено тяло, изтъняващо към опашката. То е покрито с рогови образувания с различни по форма и големина шипове. Есетрите имат четири мустачки – уникални осезателни органи, които предшестват беззъбата уста.

В България се срещат 7 вида есетрови риби, но най-значителен е броят на моруната, руската есетра и чигата, като популацията им е основно в река Дунав. Повечето видове са преходни – преминават от солени в сладки води и обратно. Изключение е чигата, която прекарва целия си живот в реки.

Есетрите са най-застрашените риби в световен мащаб, с малко останали естествени местообитания. В последните години броят на диви есетри драстично намалява вследствие на свръхулов, незаконна търговия с хайвер, силни изменения на естествения вид на реката и замърсяване на водата. Руската есетра обикновено достига тегло от 30 кг, но в редки случаи може да стане дори и до 100 кг.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: С тази напитка баща ми отърва операция на ставите, възползвайте се от необикновените й свойства
Next: 10-те растения с най-силна положителна енергия – засадете поне едно от тях у дома и щастието е гарантирано

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.