Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мария с нови разкрития за побоя
  • Новини

Мария с нови разкрития за побоя

Иван Димитров Пешев март 27, 2023
bsahapshoashkasodias.png

 Мария най-накрая проговори и в социалните си мрежи за побоя, на който е станала жертва. Певицата бе пребита от мъжа си във вторник, а към момента е ясно, че Мирослав Соколов е оставен под домашен арест.

По-рано изпълнителката на „Най-добрият“ бе разкрила, че се чувства добре, но отказа да даде повече подробности относно разигралата се брутална сцена.

Слуховете носят, че това дори не е първият път, в който Миро посяга на миньончето.

Според техни познати той дори си позволявал да заплашва с пистолет звездата и да й отправя закани за убийство. Именно такова е и формулираното обвинение срещу него – за закана за убийство и нанесена телесна повреда.

Мария реши да проговори за кошмара, през който е минала и в профила си. Там тя срещна огромна подкрепа от почитателите си.

Ето какво точно написа фолкпевицата в социалната мрежа:

„Благодаря ви! Обичам ви! Искам да ви радвам, да ви срещам и да се забавляваме заедно! Да правя красиви проекти и любими песни вече повече от 20г. за вас! Много неща са зад гърба ми с които съм горда, за други нямам място в сърцето и не си ги и спомням!“

Отдолу лавинообразно започват да се трупат коментари. Сред хората, които са реагирали на случилото са колежките й Преслава, Таня Боева Ася Капчикова, Ивайла Бакалова, Светлана Гущерова, Хриси Парова, Галя от „Сатен“, Лияна, Теди Цветкова, Галин, Анелия и Николета Лозанова.

„Е Мария надявам се да намериш любовта отново. И аз съм била жертва на насилие и недей забравя че само силните го признаваме! Слабите ги тъпчат и ги убиват дори ! Браво на тебе!“, пише почитателка на Мария, а тя на свой ред й отговаря със сърце.

„Ти си жена и майка преди всичко! Не позволявай на никой да те унищожи!“, гласи друг коментар на фенка. Ето и още няколко от тях:

„Бъди несломима и винаги така специална , сияйна и усмихната“

„Мила Мария и аз съм била жертва на насилие! НАПРЕД И САМО НАПРЕД, момиче!“

„Когато една врата се затваря, други по-хубави ще се отворят , любовта не боли, всичко друго е симулация на любов“

„Мария, ти си жена! Трябва да бъдеш обгрижвана и обичана! Пожелавам ти го!“

„Ах, Мария, научи урока и стъпи върху него, ти си смело момиче и с това ще се справиш“

Постът на певицата събира вече 50 000 харесвания в подкрепа, което е изключително голяма интеракция за броя на последователите й.

Continue Reading

Previous: Сърцето ми се сви от мъка, когато видях как възрастната ми съседка умоляваше да й дадат хляб на версия
Next: Закони на живота, които наистина действат, дори и да не вярвате в тях

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.