Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скандал по БТВ с Натали Трифонова: Димитър Тасев не издържа да я слуша
  • Новини

Скандал по БТВ с Натали Трифонова: Димитър Тасев не издържа да я слуша

Иван Димитров Пешев март 28, 2023
ashjasuasjasdas.jpg

Кадри: Тази сутрин, БТВ: Скандал по БТВ с Натали Трифонова: Димитър Тасев не издържа да я слуша

„Говориш глупости, не ме ядосвай“ в прав текст заяви в ефира на БТВ Димитър Тасев по повод коментарите на Натали Трифонова за снощния мач.

Думите му не бяха в груб тон и с усмивка казани, но отекнаха в ефира.

Футболните национали на България стартираха с две загуби новия квалификационен цикъл за европейското първенство през 2024 г. Пораженията от Черна гора с 0:1 и от Унгария с 0:3 предизвикаха много коментари по телевизионните студия и социалните мрежи. Някои недоволстват от играчите, други от треньора Младен Кръстаич, а една голяма част смята, че за всичко е виновно ръководството на Българския футболен съюз и е нужна промяна.

 

Темата не бе подмината и в сутрешния блок на БТВ, където водещият Златимир Йочев всеки ден обсъжда актуалните новини с колегите си, които са дежурни на новини, спорт и прогноза за времето.

Спортният репортер и редактор Димитър Тасев започна да говори за снощното поражение в Будапеща, като каза, че първоначално е мислел да не занимава колегите си с тази новина.

 

„Бях пред дилема дали изобщо да ви занимавам с тази мъка, но пък заслужава да отбележим хубавия стадион, прекрасната атмосфера, хубавите неща, които правят унгарците. Не е много по-голяма държава, но изглежда, че политиката им в спорта е много по-правилна. Беше ме срам да гледам това, което се случи снощи. То даже не е катастрофа. Толкова е тъжно това, което се случва с българския футбол.

Страшно много хора обичат този спорт в България и се зареждат когато има позитивни резултати. За съжаление то не се случва. Снощи тотално бяхме надиграни.

Резултатът лъже,

защото 3:0, с колкото ни победиха унгарците, е в рамките на първите 30-ина минути на мача.

През второто полувреме те тотално спряха да играят. Ако им трябваше да си оправят някаква голова разлика, спокойно можеха да ни вкарат 7-8, та и на 10 гола да отидем“, каза спортният журналист.

 

„Е, сега малко прекали“, включи се синоптичката Натали Трифонова, която е известна с пристрастията си към футболния ЦСКА.

 

„Наскоро слушах едни небългарски коментатори, които казаха как всъщност „футболните джуджета“ навремето които бяха – Лихтенщайн, Фарьорски острови, Малта, вече не са „футболни джуджета“.

Дори световните сили като Испания, Португалия, Франция, Бразилия не ги бият вече с 10:0, а ги бият с 2:0. Тези държави започват да растат, докато ние за съжаление бележим регрес само“, каза пък водещият Златимир Йочев.

 

„Статистиката е това – два мача, две загуби на старта на европейските квалификации. Тоест и следващото голямо първенство вероятно ще го пропуснем. Ще станат 20 години откакто не участваме на европейско или на световно“, продължи Тасев.

 

Тук вече Натали Трифонова се включи сериозно в защита на националите:

“ Искахме млад отбор, нали? Искахме млади момчета да участват в националния отбор. Сега всички там са на по 20 години“.

„Не е вярно“, контрира я Димитър Тасев.

„Нормално е като си на 20 години още да нямаш смелостта“, продължи синоптичката.

 

„Говориш глупости сега, не ме ядосвай. Спас Делев (бел.ред. роден през 1989 г.) на колко години е? А Кирил Десподов (р. 1996 г.)? Във футбола вече младите момчета са на 16-17 години. Вчера хванаха един от Манчестър Юнайтед, горе-долу на тези години, да диша райски газ на един паркинг. Той не знае сега футболист ли е, голяма звезда ли е или си е още тийнейджър.

Това са младите футболисти. Тези нашите… както и да е. Защо се опитваш да ги защитаваш сега? Не ги защитавай. Те играчите не са виновни всъщност. Момчетата толкова си могат“, каза Тасев.

 

„Трябва време на този отбор, за да стане отбор. Ти представяш ли си сега тези момчета след всеки мач като паднат и ние започваме всички да ги плюем: „За нищо не ставате“, „Не можете да играете футбол“, „Това ни е нивото“, „Това ни е материала“. Ти представяш ли си как се чувстват тези спортисти. Нали трябва да имат мотивация“, упорстваше Натали Трифонова.

„Хайде да ги съжалим малко, да помислим за тях. Нали това е спорта, Натали? Когато печелиш да ти се радват, когато загубиш те критикуват“, завърши темата Димитър Тасев.

 

Continue Reading

Previous: Майката на Емо с извънредно съобщение 60 дни след изчезването му
Next: Тереза Генова: Напускам БТВ. Борих се, но когато си сам и нямаш жилище, не става

Последни публикации

  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.