Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ревността изби в Хелс Китчън: Цвети гледа лошо Виктория заради шеф Ангелов
  • Новини

Ревността изби в Хелс Китчън: Цвети гледа лошо Виктория заради шеф Ангелов

Иван Димитров Пешев март 28, 2023
revvnasyashasyuasyas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кадри Нова ТВ: Цвети гледа лошо рускинята Виктория заради шеф Ангелов

Уж кулинарното предаване уверено се превръща във вариант на Ергенът с главен герой шеф Виктор Ангелов и Виктория Капитонова.

Войната в кухнята на ада се ожесточава и не само в готвенето. Отборът на така наречените „златни“ дразни тези, които са влезли с кастинг и явното им побутване от страна на шеф Ангелов не остава скрито.

 

Поведението на шеф към тях е коренно различно. С дамите флиртува, а мъжете хвали. Особено отношението към рускинята Виктория се набива на очи. Дори наивното врачанче Цвети забеляза, как се отнася той с нея и като че ли ревнува от това. Извън „златните“ тя винаги е обект на неговото внимание и това може би дразни.

 

Репликите, които си размени шеф Ангелов с Виктория не останаха скрити от червения отбор.

Когато на един мъж сервираш такива прекрасни бухти в допълнение какво ще му кажеш?

Еми това е основното ястие, десерта да чака после, отвърна Виктория.

Аааа ти си десерта!

 

Разбира се и зрителите усетиха това. Някои обвиняват рускинята, че където и да се появи разваля всичко. За други това е сценарий.

Тази гледа да се набута възможност в най-повече предавания за да може да не работи и да смуче пари и да е известна, още малко и сигурно ще стане и синоптичка или пък ще води новините! 🤣

 

Виктория не успя при ергена дано при Шев Ангелов да му спечели сърцето но да не риве сега тя.

Тази има ли риалити в което да не е участвала, само едни и същи батали ги въртят и ги правят известни.

Шеф Ангелов лапна въдицата на Виктория той е чичкко паричко обича такива

Миналата година грабна Ергена, тая година Шеф Ангелов 😃

Други „бухти“ гледа

Изкараха Камелия Воче слаб готвач, а това некадърно недоразумение, ще стои до края-да върши обща работа и да сервира..и да събира овации за чуждия труд..

Този шеф, май, май дава оценките според човека. Усещаме, че си има слабост към рускинята.

Май шеф Ангелов ще се окаже третият „ерген“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тереза Генова: Напускам БТВ. Борих се, но когато си сам и нямаш жилище, не става
Next: Зара закъса с колата посред нощ в Перник, обади се на случаен номер и после едва описа какво се е случило

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.