Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Историята на момичето, останало без зъби, защото от малка не усеща болка
  • Новини

Историята на момичето, останало без зъби, защото от малка не усеща болка

Иван Димитров Пешев март 29, 2023
gdhmsdmsdkusdouisd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

От раждането си тя не знае какво е болка. Ето защо Габи Джинграс ходи през цялото си детство с каска и остава без зъби. Ето как момичето живее и изглежда днес.

Рядкото заболяване

Габи била нормално дете, докато не й поникнали зъби. Момичето започнало да гризе всичко: от книги с твърди корици до собствените си пръсти и език. Родителите не разбирали какво не е наред с нея, тя сякаш не забелязвала, че се наранява.

Лекарите вдигали рамене и не могли да намерят причините за такова отклонение. Триш, майката на Габи, започнала да търси онлайн информация и видяла снимки, показващи същите рани, които дъщеря им си е нанесла. Това било първият път, когато семейството чуло за наследствена моторно-сензорна невропатия.

Това е генетично заболяване, което притъпява чувствителността на нервите. Затова Габи не усеща болка и температура.

Лекарите посъветвали родителите да извадят всички млечни зъби на дъщеря си, за да спре тя да се самонаранява. Заради това кътниците на момичето избили рано и тя ги махнала всички до един.

На училище с шлем

Родителите използвали различни средства, за да защитят здравето на дъщеря си. В училище момичето било придружено от помощник-директора, който следял действията й. Габи също била оборудвана с каска и очила за плуване. Тя трябвало внимателно да следи очите си, тъй като вече била получила сериозна травма, поради която загубила лявото си око.

„Тя се събуди от дрямката си и аз си казах: „О, тя има малко мъх или пух в окото си“, казва майката Триш, „Не беше мъх, имаше истинска следа на роговицата й.“ Така че бързо се обадих на местния лекар и той каза: „Ако на вас ви се случи това, щяхте да изпитвате такава мъчителна болка, че да не можете да отворите очите си.“

Опит за възстановяване

Когато Габи пораснала, родителите й започнало да събират пари за възстановяване на зъбите.

Сега това е основната мечта за момичето, защото от детството си чувала подигравките на съучениците си. Габи вече е завършила гимназия и е записана в колеж. Родителите й организирали фонд за подпомагане на хора със същото заболяване. По света откриха 39 души, които не изпитват болка.

Животът на Габи е много непредвидим. Невъзможно е дори да се предположи колко дълго ще живее, защото всичко зависи от начина й на живот, колко често ще ходи на лекар и дали ще може да забележи, ако нещо се обърка със здравето й. Но момичето не се оттегля в себе си, а се опитва да живее като обикновен човек. Може би това е тайната на щастието.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нашенка показа кашкавал и предупреди: Не е добра идея човек да пазарува набързо и без да гледа
Next: Билети за концерта на Лепа Брена и Драгана Миркович се равняват на няколко минимални заплати

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.