Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 17-годишно момиче се удря с колата си фатално в училищен автобус, а полицията открива нещо в ръката ѝ, с което всичко става ясно
  • Новини

17-годишно момиче се удря с колата си фатално в училищен автобус, а полицията открива нещо в ръката ѝ, с което всичко става ясно

Иван Димитров Пешев март 29, 2023
fastaslyaslhyaskyoas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Това е предупреждение, което не може да се дава твърде много пъти!

Нещо, с което почти всички от нас се сблъскват в един или друг момент. Самият аз го правя от време на време, с което далеч не се гордея. След като прочетох историята на 17-годишната Кейтлин Рей, обаче, реших никога да не оставям телефона си на място, когато отново карам.

Не забравяйте, че ако използвате телефона си, когато сте зад волана рискувате не само да нараните себе си, но и други.

Историята, която днес ще ви разкажем от Ко4 се е случила рано сутринта на 5 септември 2018 г. Кейтлин е на път да вземе по-голямата си сестра от работа.

Не след дълго полицията в Мисисипи получи обаждане за сериозна автомобилна катастрофа. Това, което откриват на мястото на катастрофата, ще остане в кошмарите им завинаги. Кейтлин не е видяла училищния автобус, който е намалил много скоростта си пред нея на магистралата и тя се удря в задната част, без спирачен път, с много висока скорост.

Същата сутрин в автобуса имало повече от дванадесет ученика. За щастие нито един от тях не е бил физически ранен и децата са били откарани в училище с друг автобус. Нещата обаче не свършват добре за Кейтлин.

На мястото на катастрофата един от първите очевидци е направил снимка на инцидента, за да предупреди всички водачи.

Кейтлин е загинала на място. Когато полицията претърсва останките откриват, че тя все още държи телефон в ръката си, което означава, че в момента на удара, тя е гледала в телефона си, а не пътя, затова не е осъзнала, че автобусът пред нея се движи твърде бавно.

„Водачът на автомобила е на 17 години. Няма следи от спирачен път, защото спирачките не са натиснати, все още държи мобилен телефон в ръката си, когато я изваждат от колата“, пише в доклада на властите.

Майката на Кейтлин, Шелия е помолила дъщеря си да вземе голямата си сестра още от сутринта. Това е последният разговор, който двете щели да имат. Когато Кейтлин не се появява при сестра си, Кортни, на работното й място в 7 ч. сутринта, тя предполага, че просто Кейтлин я е забравила. Към 7:30 ч. Кортни започва да се притеснява и така публикува пост във Фейсбук с молба, дали някой е виждал Кейтлин.

Скоро след това семейството научава новината…

Винаги е ужасна трагедия, когато такава млада душа си отива от света, но още повече, когато е в инцидент, който би могъл да бъде избегнат. Нищо не може да върне любимата дъщеря на семейството, но се надяваме, че това може да послужи за предупреждение за всички останали, които използват телефона си по време на шофиране.

Споделете тази статия във Facebook, така че повече хора да могат да разберат колко лошо може да бъде да бъде опасно шофирането с поглед към телефона.!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето как почиваме по великденските и майски празници
Next: Има голямо сърце! Актьорът Чоу Юн-фат дарява цялото си състояние от $723 млн!

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.