Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шеф Ангелов се разплака пред клиенти на ВИП масата, като разбра кои са
  • Новини

Шеф Ангелов се разплака пред клиенти на ВИП масата, като разбра кои са

Иван Димитров Пешев март 29, 2023
anasglaslyasyoaskyas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Предаването „Хелс китчън“ е сред най-гледаните в родния ефир, а една от причините за това е строгият характер на шеф Виктор Ангелов. Готвачът често е остър и груб с участниците, които искат да се научат да готвят по неговия начин.

Понякога той крещи и вика, а се случва дори да хвърля посуда и храна, да ги наказва и да изсипва сосове върху тях.

В последния епизод на риалитито за готварски умения обаче Ангелов показа, че и той е човек с чувства. Шефът се насълзи пред клиентите, които бяха седнали на една от ВИП масите.

 

Специалните гости, за които „синия“ отбор трябваше да готви, бяха смелите пожарникари, отзовали се на първа линия за помощ след опустошителните земетресения в Турция.

Виктор Ангелов веднага отиде на тяхната маса, за да ги посрещне: „Няма как да не се здрависам с всеки един от вас. За мен е чест. Чест е, че сте при нас“, каза им той, здрависвайки се поотделно с всеки от смелите мъже.

„Още преди да ви питам как сте, ми се пълнят очите със сълзи. Тежко беше, а?“, попита ги той като не скри тъгата си. „Все още е, и не е за разказване“, отвърнаха му пожарникарите.

„Вие си знаете. Аз спирам да задавам въпроси по темата, защото и аз се разчувствам. Тук сте, за да се постараем ние за вас. ОК?“, каза им шефът.

След това Ангелов подчерта пред „синия“ отбор колко е важно да изпълнят поръчката за специалните гости.

В този момент Васил разкри пред камерите: „Аз лично имам приятел, който е пожарникар. Той е колега с тези хора и ще направя всичко възможно, за да ги нахраня и да останат доволни“.

Все пак обаче на пожарникарите се наложи да чакат поръчката си повече от предвиденото. Това ядоса шеф Ангелов, който се обърна към Наталия и й каза: „Седят на празна маса хората“. „Ще им се извиня, шеф“, отговори тя. „Дошли са, за да хапнат нещо. Да си оправят настроението. Да се върнат в цивилизацията. Затова са дошли, а не за извинения“, контрира опитният кулинар.

Те все пак бяха обслужени, но със сериозно закъснение. Със сервитьора Наско при тях отиде и Наталия, която им се извини пред погледа на шеф Ангелов: „Добър вечер, скъпи гости. Първо иска да ви се извиня за страшно много то чакане. Искам да знаете, че за нас сте супер скъпи и безценни, не само като гости, а и за цяла България“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Млад мъж възкръсна след 20-минутна клинична смърт и разказа невероятни неща – ето какво има отвъд
Next: Майката на изчезналия Емил Боев твърди, че е жив и посочи къде е видян

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.