Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Работници по чистота в Анкара направиха библиотека от всички изхвърлени книги, които намират на улицата
  • Новини

Работници по чистота в Анкара направиха библиотека от всички изхвърлени книги, които намират на улицата

Иван Димитров Пешев март 29, 2023
annkarkasktkastoasiyas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Служителите по чистотата в турската столица събират изхвърлени на боклука книги и с тях правят цяла библиотека! Тя се помещава в бивша тухлена фабрика и към днешна дата наброява повече от 6 000 книги.

Библиотеката в Анкара дава нов смисъл на идеята, че книгите са безсмъртни. Тя е разположена в квартал Çankaya и е основана, след като санитарните работници започват да събират изхвърлени книги, разпределени за депата. В продължение на месеци служителите събират изхвърлени книги.

Първоначално книгите били предназначени само за служители и техните семейства. Но с нарастването на колекцията и разпространението на интереса в общността, библиотеката в крайна сметка е отворена за всички. След отварянето на библиотеката много граждани започват директно да даряват книги за рафтовете ѝ.

„Започнахме да обсъждаме идеята за създаване на библиотека от тези книги. И когато всички я подкрепиха, този проект се случи“, каза кметът на града, чиято местна власт ръководи отварянето на библиотеката.

Днес библиотеката разполага с над 6 000 книги от всевъзможни жанрове. Има художествена литература, популярни детски книги с комикси, както и цяла секция за научни изследвания. Библиотеката разполага също с книги на английски и френски език, които са на разположение за чуждестранни или двуезични посетители.

А тухлената фабрика, в която се настанява библиотеката, е повече от идеална за целта със своите дълги коридори.

Книгите се дават на заем на две седмици, но срокът може да бъде удължен при нужда.

„От една страна имаше хора, които оставяха тези книги по улиците. От друга страна други търсеха точно тях“, казва служител на библиотеката. Колекцията става толкова голяма, че библиотеката заема спасените книги на училища, образователни центрове и дори затвори. Селските учители от цяла Турция също проявяват интерес към книгите.

Често библиотеката е пълна с деца на общински служители и ученици от близките училища. Има и зона за отдих за читатели и шахматни дъски за посетители. Библиотеката е особено популярна сред колоездачите, които карат велосипеди в близката долина и се отбиват там за бързо четене и чаша чай.

„Преди исках да имам библиотека в къщата си. Сега имаме библиотека тук“, заяви 32-годишният Серхат Байтемър, събирач на боклук.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Златните строги правила, които никой ученик в японско училище не нарушава
Next: През 1933 година преподобна Стойна Димитрова е казала, че чудото в България ще дойде няколко десетилетия по-късно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.