Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Млад мъж от Шумен си купи асфалт и закърпи дупки пред блока си
  • Новини

Млад мъж от Шумен си купи асфалт и закърпи дупки пред блока си

Иван Димитров Пешев март 29, 2023
msadalsdaksdkasyoaskyas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Шуменецът Иван Вичев купи кофа битум и 75 кг студен асфалт и днес сам изкърпи дупките пред блока си. До решението си той стигнал след многократни телефонни обаждания и две безответни писма до общината, съобщават от шуменската медия ШУМ.БГ

Да присъства на ремонтните дейности бе поканен репортер на ШУМ.БГ.

 

Снимки : shum.bg

„Живея на бул. „Славянски“ 3. Пред блока има паркинг, който ползвам като заплащам 300 лева годишен абонамент на община Шумен. Срещу тези пари искам да получавам качествена услуга, така както когато вляза в магазина, а не да си чупя колата и да се налага да давам още пари за ремонта й“, каза Вичев.

Вван Вичев кърпи дупката пред блока си

По-голямата дупка в асфалта, според него, стои от близо две години. През февруари 2021-ва той е изпратил първото си писмо до Общинското предприятие „ОЖИ“, което стопанисва паркинга. Не получил отговор. На второто си писмо от този юли също не получил писмен отговор.

Вван Вичев кърпи дупката пред блока си

Когато ходих единия път там, служител като на шега ми каза – е, че то можеш и сам да си запълниш дупките. „Явно наистина, за да стане, е трябвало сам да го направя. Потърсих в интернет, намерих фирма, която продава битум и студен асфалт, поръчах, платих за транспорта и така…“, коментира младият шуменец.

Вван Вичев кърпи дупката пред блока си

В ремонта на двете дупки се притекъл и съсед. Дейностите преминли под одобрителните погледи на таксиджиите.

„Това, което общината не можа да свърши за 2 години, ние двама души го направихме за 3 часа“, каза Иван Вичев.

Вван Вичев кърпи дупката пред блока си

Снимки : shum.bg

Той добави, че ще отиде с фактурата за 164 лева в общината, за да я даде на заместник-кмета, отговарящ за улиците. Разбира се, наясно е, че няма да му възстановят парите.

Споделете тази история с вашите приятели, за да се види този добър пример!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Любимци от Фермата се ожениха на романтична церемония – като в приказките
Next: Всичко се плаща на този свят! Сега съм напълно сам без никого

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.