Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредни новини-Труп изплува от езеро, смятат, че е на изчезналия преди 2 месеца Емил Боев
  • Новини

Извънредни новини-Труп изплува от езеро, смятат, че е на изчезналия преди 2 месеца Емил Боев

Иван Димитров Пешев март 31, 2023
emmmmbobisbks.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Намериха изчезналия в Перник Емил Боев, разбра News2. Тялото на младежа, който изчезна по време на фестивала Сурва е изплувало от езеро – шламохранилище край пернишкия квартал Бела вода.

Трупът е закаран за аутопсия в болницата.

Емил Боев бе в неизвестност точно 62 дни.

Той изчезна по време на фестивала в Перник, а малко по-късно камери на частен дом са го заснели във видимо нетрезво състояние. Оттогава от младежа нямаше ни вест, ни кост, въпреки мащабното му издирване.

Снощи, както вече БЛИЦ съобщи, бе открито тяло на мъж край Перник. То е изплувало от езеро край кв. „Бела вода“.

Труп е изплувал от шламохранилището към рудник „Бела вода“ в Перник. Информацията е потвърдила кметът на квартал „Бела вода“ Маргарита Давидкова, цитирана от БНР. Тя съобщи, че за случилото се е научила вчера вечерта от полицията.

 

Откритото тяло е на мъж. То е откарано за аутопсия в „Съдебна медицина“ в Перник.

От полицията в Перник са съобщили, че предстои да бъде извършена ДНК експертиза, за да бъде установена самоличността, както и аутопсия за причината за смъртта на мъжа.

Има предположения, че става въпрос за издирвания Емил Боев, който изчезна преди повече от 2 месеца. По тялото е открита следа от татуировка, която Боев е имал, уточнява БНТ.

До момента обаче  няма официална информация за самоличността на загиналия и причините, довели до смъртта му.
Трупът е в напреднал стадий на разложение.

Емил Боев е в неизвестност повече от 60 дни, а семейството му обяви обявиха награда от 100 000 лева за намирането му.
Емил изчезна на кукерския фестивал „Сурва“ в Перник на 28 януари.

В акцията за издирването му участваха доброволци, пожарникари, планински спасители с кучета, представители на дирекция „Аварийна помощ и превенция“ към Столична община, технически средства като термокамера, дрон, както и хеликоптер от специализирания отряд „Въздушно наблюдение“ на МВР.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Спасиха пациент със запушени артерии и много придружаващи заболявания в УМБАЛ Проф. Д-р Александър Чирков
Next: Иво Сиромахов показа уникална снимка с Чочо Попйорданов: За мен той е жив

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.