Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Благословията осигурява защита върху детето. Как да благословите детето си
  • Новини

Благословията осигурява защита върху детето. Как да благословите детето си

Иван Димитров Пешев март 31, 2023
dfsdfsdydydyyy.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Традицията да се благославят децата днес е забравена, изгубена, недостъпна. И това е голям минус не само за един човек, но и за цялото семейство. Благословията на децата е безкрайно важно и необходимо, ценно и незаменимо действие. Това е родителски дълг, неуязвимост, покров.

Родителите действат като посредници между децата си и Бог.

А това означава, че като им желаем добро, Божията благодат изобилно се простира върху тях. Трябва да запомните това и да цените родителската благословия, да се боите да не я загубите. Това е силата на Бог и не може да бъде пренебрегната.

Днес авторитетът на родителите е загубен, традициите са забравени. Родителската благословия винаги е била дар, отговорност към децата.

Неслучайно самата дума има божествени корени. Както и БЛАГОДАТ, БЛАГОДАРНОСТ, БЛАГОСЛОВИЯ…”

Родителите трябва да се научат да не се колебаят да казват тези думи. Само че не напразно, да се отбие номера, а съзнателно произнасяйте и усещайте всяка дума, влагайте в нея всичко най-добро, което можете да пожелаете на децата си. Думите трябва да са солидни, тоест да имат тежест и голямо значение.

Веднъж Ной проклел Хам и неговите потомци все още са „слуги на роби“, а пък благословил Сим и Яфит. И пророчеството му се сбъднало. Той го е казал много отдавна, но казаното от Ной остава и до днес.

Тоест силата на думата има голямо силно значение. Бащата или майката ще кажат и желанието им ще остане. Ето каква сила имат родителите. И всичко това, защото Бог даде власт на бащата над децата: „Нека Господ ви даде…“ И думата се превръща в дело.

Трябва да знаете това, да го запомните, което означава, че в никакъв случай не трябва да кълнете и да ругаете, не се карайте на децата с лоши обидни думи. Бойте се да казвате: „Виж се какъв си лентяй, бездарник. глупак…“ Това е анти-молитва, от която трябва да се страхувате.

Апостол Павел казва, че ние сме „благословено признати“.

Затова е желателно да започнете да правите това от детството, от раждането. Молете се и благославяйте: „Господ да те благослови, Господ да те пази и да те вразумява“. И Господ благославя, покрива и спасява… Или „Господ е с теб; С Божията благословия; Господ ще ти дари мир.“ Можете, като се кръстите, да кажете: „В името на Отца и Сина и Светия Дух.

Където и да отиде детето ви: на път, в армията, в брак, каквото и да започне: нов бизнес, учение, работа, винаги благославяйте, не бъдете мързеливи и не се срамувайте. Думите трябва да бъдат прости, мъдри, естествени и умни, каквито са били сред светиите. Това е нещо велико и не е лесно. Това трябва да се научи.

Между другото, ние самите благославяме Господа. В Псалм 33 често казваме тези думи: „Нека благославяме Господа по всяко време … Ти си хвален, Ти си прославен …“ Тоест ние му благодарим винаги и за всичко.

Особено добре е, когато можем да направим това в скръб или след беда, при болест и дори трагедия. Ние, подобно на светиите, които са преживели скърби и дори са изгорели в пещта, не можем да не Го прославим, да не Му благодарим. Това е най-голямата мъдрост и живото доказателство за нашата вяра.

Истински християни сме тогава, когато не „затъкваме” вярата под себе си, а се радваме, верни сме й, не само когато ни е удобно. Ние сме истински вярващи, когато не нагаждаме вярата към себе си, а себе си към вярата, с всяко дело, всяко отношение към човек, ние доказваме знанията си на практика.

В книгата с числата, глава 6 от Стария завет (нейният край), самият Бог ни дава молитва, с която можем да благословим децата си. Самият Той е вложил в устата на древните жреци.

1. Господ да те благослови и пази;

2. Господ да те погледне със светлия си лик и да се смили над теб;

3. Нека Господ обърне лицето Си към теб и ти даде мир.

Тогава Бог дал тази молитва на свещениците, за да благословят синовете си. Но важи за всички нас. Както Бог им е дал власт над народите, така и на родителите – власт над децата си.

Така че благославяйте в името на Господа и вашите деца ще бъдат щастливи, радостни и, дай Боже, спасени.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дадоха прекрасно име на момиченце, родено под развалините в Сирия
Next: Истината лъсна: Ето колко по-евтино е агнешкото в Северна Македония преди Великден

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.