Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Смразяващо! Мирослава е починала от остра кръвозагуба. Ето кой е арестуван за ужаса
  • Новини

Смразяващо! Мирослава е починала от остра кръвозагуба. Ето кой е арестуван за ужаса

Иван Димитров Пешев март 31, 2023
srasmyasiyasktoasiraso.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

След трагедията в Долна Оряховица вече са евтаназирани кучетата, разкъсали младата жена. 5-те кучета нападнаха и убиха в четвъртък сутринта 40-годишната Мирослава.

 

Умъртвяването им е било необходимо, за да се изследва съдържанието в стомасите им и дали има ДНК следи от убитата жена, съобщиха от Окръжната прокуратура във Велико Търново.

Аутопсията на жената е показала, че е починала от остра кръвозагуба, причинена от множеството нахапвания, предава Bulgaria ON AIR.

Стопанинът на животните вече е с повдигнати обвинения, че не е полагал достатъчно грижи за животните. Прокуратурата е поискала постоянен арест за мъжа.

 

Цялата история:

 

Глутница кучета уби жена в Долна Оряховица. Тялото с множество нахапвания е намерено около 7 ч. тази сутрин на улица в градчето.

При първоначалния оглед се предполага, че нараняванията са причинени от глутница кучета. 10 агресивни животни са нападнали ъ, разказват местните.

В къщата, до която е открит трупа на жената, са отглеждани 7-8 кучета, които са се разхождали свободно.

Жертвата се казва Мирослава. Тя е работела като санитарка и най-вероятно се е прибирала от нощна смяна, когато е била нападната.

По случая е започнало разследване под ръководството на Окръжната прокуратура във Велико Търново.

На мястото криминалистите не са открили кучета, в момента текат процесуално-следствени действия, разпитват се свидетели и се изясняват обстоятелствата около смъртта.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пам Велидис докара до сълзи и Евгени, и зрителите с това признание
Next: Kaufland с важно съобщение: Молим да ни извините за причиненото неудобство

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.