Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Още по-слаба и уверена: Пам Велидис разцъфтя, има ли любов в живота ѝ
  • Новини

Още по-слаба и уверена: Пам Велидис разцъфтя, има ли любов в живота ѝ

Иван Димитров Пешев април 1, 2023
asdaspfasfpasfmas.jpg

Пам Веледис определено няма проблем със самочувствието, а това си личи от участието ѝ в“Ергенът“. Plus Size инфлуенсърката разкри наскоро, че се гордее с постигнатото от нея до този момент.

„Обожавам самочувствието и високомерното ми излъчване, което е защитна реакция срещу всеки, който винаги би нападнал някой друг, който възприема за по-низш и никога не би му подал ръка“, отсече преди време Веледис, визирайки поведението на Габриела Бланко и компанията около нея.

Бланко обаче е вече аут от играта за сърцето на Евгени Генчев. Мнозина въздъхнаха, че пианистът освободи имението на любовта от присъствието на Габриела, чието име бе доста опетнено от началото на втори сезон.

Пам имаше няколко сблъсъка с Бланко, които обаче не се отразиха не изядоха главата на есеитстака, а обратното. Веледис се превърна в едан от любимките, но и критики не липсват към нея.

Междувременно Пам не спира със своята физическа метаморфоза. Инфлуенсърката е тренирала и преди участието си в шоуто, но тя сподели, че е отслабнала след края на „Ергенът“.

Това си личи още повече на последната снимка, която шерна мацката, на която е облечена в красива рокля, подчертаваща новата ѝ фигура. Някои потребители предполагат, че до Пам има мъж, но мацката не е коментирала темата.

„Няма нищо лошо в това човек да има самочувствие. Не само някои хора, а всеки човек трябва да притежава здравословно самочувствие на база своята самооценка, за да се справя с всички останали оценки, които останалите ще се опитат да налепят върху него.

И не си мислете, че „пепел от рози“ е само цвят. Понякога сте нежно цвете, което някой идва и иска да превърне в пепел“, пише към снимката си Пам.

„Знаете ли, че на земята винаги може да има само един Феникс, едва когато той избухне в пламъци и се прероди от пепелта се появява нов, но аз мисля, че всеки човек, който носи огън се преражда като Феникс, когато се опитват да го превърнат в пепел и да убият пламъка му. Затова горете със самочувствие в своите нежни цветове! ❤️‍🔥“, пише в заключение Веледис.

 

Continue Reading

Previous: Поклон. Само на 48 години почина Христо Живков
Next: Веднъж се издъних и издадох държавна тайна. Тя ми каза Повече няма да споделям с теб

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.