Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съдбата на един мъж, който трябва да отгледа сам трите си деца
  • Новини

Съдбата на един мъж, който трябва да отгледа сам трите си деца

Иван Димитров Пешев април 2, 2023
sdhsdysdhssds.png

Това е история за един смел баща, който е преживял най-лошото, но въпреки това успява да превъзмогне болката и да отгледа три деца съвсем сам. Но как стига дотук?

32-годишната Беки Пери е щастлива майка на две деца и очаква с нетърпение да роди трето. И ето, че този ден идва.

Тя е превъзбудена и сигурна, че всичко ще бъде наред, тъй като секциото е планирано отдавна. Операцията минава по план, бебето е момченце, живо и здраво, казва се Хъдсън. Но нещо сериозно се обърква.

Майката получава сърдечен арест и изпада в кома… Три дни по-късно и след десетки часове борба за живота й, поддържащите машини са изключени. Лекарите нямат какво повече да направят и три деца остават завинаги без майка.

Това събитие много учудва медицинските лица, тъй като секциото преминава без усложнения, а Беки е била в отлично здраве.

Днес любящият й съпруг е самотен баща, който е изправен пред тежката задача да продължи живота си без половинката си и да се грижи за трите си деца. Ето какво споделя за мъката и борбата 32-годишният Брет:

„Беки беше в чудесно здравословно състояние. Отиде в болницата, за да роди и семейството ни щеше да стане още по-голямо, но уви – няма да я видим повече. Не мога да повярвам, че е истина. Все още пазя чантата, с която постъпи в болницата.

Пълна е, не съм я докоснал дори. Нямам силите да я отворя или да махна дрехите й от гардероба. Вечер слагам децата да си легнат в 20.30 ч. и аз заспивам при тях. Не мога да си легна в леглото ми, защото Беки страшно много ми липсва. Сега я няма, а тишината ме съсипва. Нямам с кого да поговоря.“

Брет и Беки са заедно още от тийнейджърските си години.

Те имат прекрасна и хармонична връзка, а по-късно създават и мечтаното семейство – с две деца и много любов. По време на третата й бременност лекарите не забелязват никакви проблеми и самата Беки се чувства добре.

Брет от своя страна е грижовен съпруг и не пуска ръката на любимата си дори и за миг. Той е до нея и по време на раждането, а тя му се усмихва, точно преди състоянието й да се влоши. Минути по-късно Беки не може да си поеме въздух и борбата за живота й започва. Майката дори не успява да подържи новородения си син.

Не след дълго лекарите съобщават на Брет, че съпругата му няма да се оправи и той трябва да вземе тежкото решение животоподдържащите системи да бъдат изключени.

Съсипаният мъж предлага на децата си да посетят Беки в болницата, преди лекарите да спрат машините. Но малчуганите отказват, защото предпочитат да запомнят майка си щастлива и усмихната, каквато винаги е била. Седмици по-късно те посещават гроба й, който е обсипан с красиви цветя.

Continue Reading

Previous: С два прости теста се познава дали месото е прясно, или замразено
Next: Озориха се! БГ полицаи в зрелищна гонка с мечка, преследват я с патрулка с пуснати сирени

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.