Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тежък инцидент: Йордан Йовчев едва не уби младеж с това, което направи
  • Новини

Тежък инцидент: Йордан Йовчев едва не уби младеж с това, което направи

Иван Димитров Пешев април 3, 2023
iorgasndnasdkasdias.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Голяма беля направил на пътя най-успешният нaш гимнастик Йордан Йовчев. 50-годишният ни славен шампион блъснал човек на пешеходна пътека със светофар в София, докато говорел по телефона, пише Уикенд. По чудо пешеходецът се разминал с най-лошото.

За капак Данчо Йовчев, който иначе има слава на голям спортист и доблестен човек, се изложил и дори не слязъл от колата, за да провери състоянието на пострадалия, разказват още свидетели на инцидента.

Сакатлъкът се случил на 21 март малко преди 18 часа на кръстовището на бул. „Драган Цанков” и ул. „Никола Мирчев”. Човекът пресичал по пешеходната пътека в посока парк хотел „Москва”, когато черният мерцедес S-класа на Данчо Йовчев направил ляв завой и го връхлетял.

Младежът реагирал по инстинкт и в последния момент скочил на капака. Секунди по-късно се озовал отново на крака, разтреперан и в пълен шок. За щастие се отървал само с охлузване и оток на коляното.

„Добре, че младежът някак реагира, иначе ударът можеше да се окаже фатален. Много се уплаши, но извади късмет. Ако на негово място беше дете, майка с количка или възрастен човек, си отиваха”, разказa един от свидетелите на безотговорното шофиране на пловдивчанина.

Блъснатият мъж и другите наоколо забелязали, че шофьорът говорел по телефона, тъй като стъклото на шофьорското място било свалено. По тази причина Йовчев изобщо не се е съобразил нито със зеления сигнал за пешеходната пътека, нито с мократа настилка и скоростта си.

„Светофарът е от онзи тип, който пуска на зелено и автомобилите и пешеходците, такива има доста в София. Но това не е оправдание за шофьора, който на всичкото отгоре беше с телефона на ухото”, разясни още свидетелят.

Върхът на наглостта на виновника обаче дошла, малко след като блъснал пешеходеца. Вместо да слезе от автомобила си и да провери състоянието му, Йовчев само си подал главата през прозореца и му извикал: „Ела тук да се разберем, приятелю!”.

Вече поосвестил се от шока, пострадалият се възмутил на безочието на шофьора и без да се разправят, направо му теглил една майна и си хванал пътя. „Човекът явно не искаше да прави панаири на гърба на човек като Йордан Йовчев, а само да получи едно „извинявай”. И като чу тази реплика, толкова се ядоса, че направо си тръгна. Срамота е хора, макар известни и с големи успехи, да се държат така”, казаха с разочарование свидетелят.

Час по-късно на телефон 112 е подаден сигнал за инцидента, разбра още „Уикенд”. Не за спешна медицинска помощ, а за регистриране на деянието. Жалба срещу Йовчев не е подавана в най-близкото РПУ. По всичко личи, че гимнастикът ще мине метър за причинения инцидент, навярно единствено по добрата воля на пострадалия.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Обрат! Защо свалиха Капките
Next: Нови детайли за зверството в Браниполе, жената е починала в дома си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.