Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Истината за Цвети лъсна: Появи се изрязана сцена с шеф Ангелов
  • Новини

Истината за Цвети лъсна: Появи се изрязана сцена с шеф Ангелов

Иван Димитров Пешев април 3, 2023
cvvvastasyasyasdas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кадри Тик-ток: Появи се изрязана сцена с Цвети от Хелс Китчън и шеф Ангелов

Доскоро зрителите смятаха, че Цвети умишлено се прави и е в образ, за да спечели симпатии, но тези съмнения започнаха да се изпаряват.

Цветомира от Враца става обект на снизходителни усмивки и коментари, веднага щом си отвори устата да отговори на въпрос, страничен от готвенето.

Поредната задача, с която шеф Ангелов я натовари бе, да изброи колко амюз буша са направили сините, които имаха задача да ги изработят по нейна рецепта.

Точно тази сцена е изрязана от редовния епизод и повечето зрители не са я гледали.

Но нали затова са социалните мрежи.

Тя като шеф се зае да брои.

Изброй ги, двадесет ли са?, попита шеф Ангелов. След известно забавяне и повторно броене тя потвърди.

Ти можеш ли да броиш?, попита отново той.

Да, деветнадесет са шеф. Последва сложна задачка да изброи пръстите на Ангелов. Той я излъга, че има дванадесет, за което тя леко се усъмни.

Е не шеф, вие нямате дванадесет пръста. Вие си измислихте едно.

Аз не съм дошла тук да уча математика, а да готвя, сподели момичето след тази трудна задача да изброи пръстите на двете ръце на шеф Ангелов.

Че не е на „ти“ с математиката знаем, след като изпита огромни затруднения с ромбоидната форма на която трябваше да се нарежат морковите.

Цвети, изпуснала си уроците по математика, каза й тогава шеф Светла, към която се обърна за помощ.

Аз часовете по геометрия съм ги учила отдавна, сподели момичето. Как да я направя тая форма, това е много сложно. Аз да не съм професор.

Прави я луда, не че се трогва Цвети, коментират феновете.

Направо я вкара в час по математика.

Тя е най-забавното и красиво момиче този сезон.

Тя е талисмана на предаването. Без нея няма смях.

Това са стари номерца, незнам как има някой да се връзва.

Може да не разбира математиката, но опитва да се научи да готви. Но и кухнята не е пощадена от сложни математически изчисления, тъй че за да стане добър готвач, трябва да наблегне над уроците. Друг е въпросът, че изложи тотално учителите си, които сякаш въобще не са вкарали нищо в главицата й.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Художникът Иван Савов почина внезапно, беше в усилена подготовка на изложба
Next: Яйца в гевгир – новата техника, която твори истински красоти. Лесно и ръцете остават чисти

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.