Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Въпреки, че не бях съгласен, дъщеря ми реши да се ожени: А предчувствието, че нещо лошо ще се случи, не ме подведе
  • Новини

Въпреки, че не бях съгласен, дъщеря ми реши да се ожени: А предчувствието, че нещо лошо ще се случи, не ме подведе

Иван Димитров Пешев април 4, 2023
dsgkaskjyaksykasy.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Не харесах Боян от първия път когато го видях. Помня деня, в който дъщеря ми щастлива съобщи по телефона, че е срещнала мъжа на живота си. Ентусиазмът в гласа й ме накара да застана нащрек. Кремена си беше такава – наивна, доверчива, влюбчива. Отдавна бях спрял да броя „мъжете на живота й“.

Връзките й винаги започваха с бурни емоции и приключваха с порой сълзи. Знаех, че и този път ще е така. Бях предубеден, но реших да се срещна с новата голяма любов.

Още щом стиснах ръката на Боян, не ми допадна. Стори ми се прекалено студен и земен за момиче като Кремена. Говореше бавно, сякаш премисляше всяка дума. Три месеца по-късно дойде втората изненада – двамата бяха решили да се оженят.

Дълго се опитвах да вразумя Кремена, обясних й, че не познаваме семейството му, а и за месец-два няма как да разбере, че ще е щастлива с него. Тя обаче е много вироглава и винаги настоява на своето. Въпреки несъгласието ми дъщеря ми започна подготовката за сватбата.

Предчувствието, че нещо лошо ще се случи, не ме напускаше. Две седмици преди тържествения ден, когато една вечер Кремена остана да нощува при своя приятелка, Боян пожела да разговаряме насаме. Усещах, че разговорът ни няма да е от приятните. Час преди срещата целият треперех от нерви. За разлика от мен бъдещият ми зет беше спокоен. С характерното си непроницаемо лице се разположи удобно на дивана и кръстоса крака.

Преглътнах шумно и нервно попитах за какво искаше да говорим. Боян отвори чантата си, извади една снимка и я плъзна към мен. Взех я и с изумление се вгледах в нея – Венета! „Това е майка ми. Помниш я, нали?“ – попита с леден глас. Кимнах. Почти не чувах какво продължава да говори. Спомените неумолимо се завъртяха. Беше толкова отдавна.

Тъкмо се бях развел и сам отглеждах дъщеря си. Бившата ми съпруга не искаше да знае, че има дете. Нито търсеше Кремена, нито се интересуваше от нея. Някъде по това време се запознах с Венета – красива жена с дълги червени коси, разглезена, емоционална, първична. Имаше 7-годишен син, когото беше родила без съпруг. За щастие беше финансово осигурена. Харесвах я, дори изпитвах чувства към нея, но не бях готов да се грижа за сина й. Стигаха ми притесненията за моята дъщеря. Не исках да се нагърбвам с отговорности за чуждо дете. Исках да сме наясно по този въпрос, затова казах на Венета, че за да сме заедно, имам две условия: първо – да се откаже от момчето, второ – да не се надява на брак. Беше лудо влюбена и прие изискванията ми.

С Венета бяхме заедно 9 г., през които синът й живееше с нейните родители. Без да усуквам, ще кажа, че израсна без майчина ласка. Аз го видях веднъж в началото и не проявих повече интерес към него. Имах много по-важна работа – да направя бизнеса си печеливш и да осигуря добър стандарт на мен, дъщеря ми и Венета.
Тя сама пожела да се включи и скоро, след като се събрахме под един покрив, ми даде всичките си пари, за да ги вложа във фирмата. Изтегли и кредит от банката, който обаче аз погасявах.

Благодарение на нейните пари и моята предприемчивост днес съм собственик на два магазина за техника.
За съжаление Венета се разболя и с времето състоянието й бързо се влошаваше. Не можех да я гледам, тя се нуждаеше непрекъснато от човек до себе си, а аз трябваше да работя и да печеля. Затова се обадих на баща й и поисках да дойде и да си я прибере. Все пак не бяхме съпрузи, просто живеехме заедно. Върнах я на семейството й, без да отворя дума за парите, които ми беше дала.

Година по-късно тя почина и под предлог, че има син, който трябва да я наследи, баща й си поиска обратно парите. Напомних му, че 9 г. съм се грижел за Венета и че тя ми е дала парите доброволно, за да печели нашият бизнес, затова на никого нищо не дължа. Така приключи историята.
И сега този Боян като призрак изскочи от миналото. Натякваше ми, че майка му е била моя жертва, че съм я използвал и когато се е разболяла, съм я зарязал. Обвини ме, че аз съм причината да не я опознае и да порасне самотен.

Накрая каза: „Взе пари, които не ти принадлежаха. Моите пари. Но е време да се разплатим. Ще се оженя за дъщеря ти и ще я направя нещастна – така, както ти постъпи с мама. Кремена ще плати твоите грехове. Нали виждаш колко е влюбена в мен… Навремето си поставил на майка ми две условия. Сега аз ще ти поставя само едно: или ми прехвърляш двата магазина, или се женя за дъщеря ти и превръщам живота й в ад. Ти решаваш.“ След тези думи Боян си тръгна.

Дълго гледах вратата след него и мислих. От едната страна на везната беше Кремена, от другата – бизнесът, който толкова трудно изградих. Седмица по-късно с оформени документи чаках Боян, за да отидем при нотариуса. Той не закъсня. И тогава се случи нещо неочаквано – взе документите и ги скъса. Думите, които изрече, ще помня, докато съм жив: „Толкова си жалък.

Дори не повярва, че някой наистина може да се влюби в дъщеря ти. Аз обаче много я обичам и ще се оженя за нея. Задръж си магазините.“
Както планираха, те се ожениха. Днес обаче дъщеря ми не иска да има нищо общо с мен. По някаква причина вярва, че съм бил готов да платя на годеника й, за да се разкара от живота й. Кремена ме намрази. С Боян се разплатихме и за съжаление платих най-високата цена, която няма финансово изражение.
Жеков

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето железния режим на Лепа Брена, с който успява да изглежда като момиченце и на 62
Next: Трагедиите на Ренета Инджова – губи дете, чисти входове, за да преживее

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.