Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедиите на Ренета Инджова – губи дете, чисти входове, за да преживее
  • Новини

Трагедиите на Ренета Инджова – губи дете, чисти входове, за да преживее

Иван Димитров Пешев април 4, 2023
rrasrasrasnmtansyasy.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Най-голямата трагедия е смъртта на дъщеря й. За 2 г. се затваря в себе си, изпада в депресия и чисти входове, за да преживява. През годините чупи китката и крака си, смазана е от камион и няколко пъти остава без работа.

Cчупена китка, катастрофа, доноси, които я оставят без работа и без пенсия, счупен крак, уволнение, а преди това загуба на майка си и дъщеря си. Това са част от перипетиите в живота на Ренета Инджова, единствената жена – премиер на България, която само преди няколко дни излезе от „Пирогов“ след операция на ръката.

Тя постъпи по спешност, след като, бе блъсната от неизвестен нападател пред дома си. Лекарите я задържаха няколко дни, като й поставиха имплант в гривнената става, за да фиксират лъчевата й кост.

Въпреки поредното неприятно преживяване Желязната лейди отново се изправи на крака. Вероятно свикнала да възкръсва като феникс от пепелта предвид немалкото проблеми, с които се е сблъсквала през годините. Преди 4 г. тя катастрофира и дълго време се възстановяваше от травмите. През март 2016 г. колата й бе блъсната и завъртяна от камион в столичния квартал “Захарна фабрика”. Тогава Инджова не уточни какви са пораженията, но видимо не изглеждаше добре.

Няколко месеца по-късно дойде и поредният удар за бившия премиер. Оказа се,

че е останала без пенсия,

защото е уволнена от болницата, в която е директор, а 10-те години стаж в чужбина не й се признават. Тогава Инджова реши да съди България в Страсбург, защото у нас не получавала справедливо съдебно решение.

Всъщност тя бе финансов директор на лечебното заведение от 2008 до 2011 г., но въпреки добрите финансови показатели, бе уволнена.

Тогава бившият служебен премиер обясни, че не знае мотивите за отстраняването си. „В един и същи ден получих предизвестието с едномесечен срок за отстраняването от поста и писмото за уволнение – посочи Инджова. – Това се случи, след като посетих Япония с делегацията на премиера Бойко Борисов и там се срещнах с ръководството на болницата. Твърдо показах, че не съм съгласна с

„насилственото дарителство“ на пациентите

за здравното заведение, тъй като го смятам за икономически несъстоятелно, но те обявиха, че го въвеждат. Дни след това пристигнаха в България и бях уволнена.“

Въпреки че за кратко е без работа, в края на 2012 г. тя е поканена да оглави Националния статистически институт. Още тогава казва, че обича числата, но споделя, че животът й е белязан от цифрата 9. Точно през толкова години се сменяло всичко около нея и тръгвало в нова посока – дали застой, или развитие. “Няма друго такова число. Магическо е”, споделя Ренета Инджова и допълва, че цифрата 13 е фатална за нея, защото през 2013 г. си чупи сериозно крак, а след това губи майка си.

Преживява загубата тежко, но се впуска в работа, а през свободното си време обича да чете философски книги. Вероятно затова и често отговаря на журналистически въпроси с притчи. Като например тази – попитали гражданина на древна Атина защо се занимава с философия и цял ден чете философски книги. Той казал: Философията не ми е самоцел, но тя ми е необходима, за да се занимавам с политика. Че за какво ти е политика? Ами тя пък ми е необходима, за да не ме глобяват от Сената, когато не вземам отношение към проблемите на хората.

Любимата й книга е “Името на розата” на Умберто Еко, в която тя открива изключително много истини за света.

Въпреки че се чувства добре на поста си като шеф на НСИ и се радва на внуците си, за бившия служебен премиер идва най-голямата трагедия в живота й, която не може да преживее и до днес. На 26 февруари 2014 г. тя губи единствената си дъщеря.

Само на 36 г. Ралица загуби битката с рака

Има тумор на панкреаса и умира в САЩ, където живееше от около 10 г. със семейството си. Тогава стана ясно, че дъщерята на Инджова и икономическият съветник по политически въпроси в кабинета на Жельо Желев Боян Славенков е страдала от смъртоносната болест дълго време. Имало надежда, че ще я спасят, но въпреки всички усилия на лекарите се стигнало до фаталния край.

Ралица остави две деца полусираци – сина й Мартин, който тогава беше на 7 г., и дъщеря й Ренета – на 2 г.

Ренета Инджова не успява да преодолее трагедията и изпадна в жестока депресия. Казват, че се затваря в себе си, опитвайки се да притъпи болката с работа.

“Не вярвам много в кармични неща, но знам, че хората, които обичам, винаги ще бъдат в сърцето ми – обясни тогава тя. – Смятах, че с работа мога да притъпя болката, която изпитвам, но вече не работя и в Националния статистически институт.

Сега ми останаха внуците да им се радвам.”

Въпреки че се е затворила в себе си, тя работи на пълни обороти, но през 2014 г. е уволнена от НСИ с официалното обяснение, че хората не я харесват. През целия период на работата й бе събирала доносите срещу нея и с тях бе отишла на среща с премиера Пламен Орешарски. Тогава обвини лично него за отстраняването й от статистиката.

“Стигна се дотук, защото исках да направя проверка на преброяването на населението от 2011 г., за да видя колко са ромите у нас и да представя данните в Европа – обясни тогава бившият служебен премиер. – Имаше опит от Министерството на финансите да завиши размерите на БВП, за да си направи бюджет с по-голямо ниво на разходи, което не допуснах. Махнаха ме, защото исках да си върша добре работата. При срещата ми с Орешарски си носех доносите срещу мен. Бях се подготвила. Не може в условия на саботаж да се работи. Машината на статистиката произвежда числа, краде от ресурса и унищожава хора. Написа се, че ми се е благодарило при срещата ни, но напротив. Той ми каза, че е имало обществено недоволство срещу мен. Отдавна исках тази среща с премиера, за да уточним няколко неща. Знаех какво ще се случи. Открих нещо важно – вече няма задкулисие. Сега то е заменено от пердасъзлък. Това са хора, които нямат свян.

Играем си на политика, на статистика,

на много неща. Надявам се в статистиката, че няма да се върне старата машина. Има хора на ръководни постове, които получиха свобода да работят и вярвам, че те няма да позволят.”

Поредният удар в живота на Инджова я затваря между четирите стени на дома, а за да припечелва, се налага да започне да чисти входове.

2 г. след сътресенията през 2016 г. тя се появи отново в медийното пространство и заяви, че вече е излязла от депресията благодарение на лекарства и най-вече на внуците й.

“Живея заради Мартин и Ренета, те са най-голямото ми щастие”, обясни Инджова. Тогава децата се бяха прибрали от САЩ за вакацията, за да постоят при баба си.

“Добре съм, минах през много изпитания и докато мога, ще я карам някак си – допълни бившият министър-председател. – Пия си лекарствата, но не се оплаквам, не е в стила ми. Дъщеря ми е била мой водач. Имах пред себе си по-мъдър и по-образован човек. Когато тя беше между 12 и 16 години е имала завършен интелектуален процес на развитие, което я е направило да разбира от всичко, което може да срещне по пътя. Тя беше мой литературен критик и правеше публичният ми образ, така че неудачите и неволите ми да изглеждат героични. Рали си тръгна от България, защото беше обидена. Казваха й: “Майка ти е комунистка”. А тя отговаряла:

“Комуниска, комуВисока, за мен е добра

Аз не държах оценките й да са високи, но тя си грабна двата куфара и замина за САЩ. И явно там се е чувствала добре. Намери своето място, създаде семейство и деца. Говоря за нея в сегашно време, това ми дава сила. Както казва дъщеря ми: “Страданието ражда бисери”.”

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Въпреки, че не бях съгласен, дъщеря ми реши да се ожени: А предчувствието, че нещо лошо ще се случи, не ме подведе
Next: Джулия Робъртс: Ако обичате някого, по-добре му го признайте, защото после може да е твърде късно

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.