Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Известната руска общественичка Елена Рьорих съветва: това е комбинацията, която цери тежки болести и ни помага да сме здрави
  • Новини

Известната руска общественичка Елена Рьорих съветва: това е комбинацията, която цери тежки болести и ни помага да сме здрави

Иван Димитров Пешев април 4, 2023
riorihihiashaskh.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Един от най-популярните руски философи, писатели и общественици е Елена Рьорих. В средата на живота си – през 20-те и 30-те години на миналия век, тя създава и разпространява философското учение „Живата Етика“ в сътрудничество с Учителите на Изтока.

Прочутата общественичка ни е завещала уникални съвети за използване на сода бикарбонат, с които да постигаме баланс в организма си, за здраве и за уравновесеност. Елена Рьорих е оставила като наследство за поколенията изключителни наставления за духовен растеж, благоденствие и поддържане на здравето ни.

Днешната медицина категорично отхвърля содата като мощно средство за лекуване редица болести, сред които и рак. Лекарите са на мнение, че содата предизвиква остро окисляване на стомашната лигавица и в тази връзка е доста опасна за стомаха ни. И все пак, решите ли да се доверите на природната или на конвенционалната медицина, е хубаво да намерите баланса и да не изпадате в крайности.
„Смисълът на содата е много близък до огъня. Содовите полета се наричали някога пепел на Великия Пожар. В древността още хората са разчитали много на содата. Земната повърхност е покрита със сода за масова употреба.“

„Трябва да се ползва сода не само при заболявания, но и за поддържане на благополучието ни. Тялото ни трябва продължително да се приспособява към нея. Приемайте содата всекидневно с мляко или с вода.“

„При вълнение или раздразнение, препоръчвам мляко като естествена противоотрова. Действието на млякото се усилва от содата.“
„Запек се лекува по различни начини, но се забравя най-естественият и най-простият – с обикновена сода в горещо мляко. В този случай действа натрият. Содата е създадена за широка употреба от нас, хората… За правилната работа на червата е необходима сода, която се поставя в топло мляко…

Содата не дразни червата… За изчистване на червата, може редовно да употребявате сода за пиене, която има свойството да неутрализира много токсини.“

„Приемам всеки ден сода, някой път дори при силно напрежение, по една кафена лъжичка до 8 пъти дневно. Изсипвам я върху езика си и пия вода. Содата действа много добре действа при всички простудни заболявания, поставена в горещо, но не вряло мляко. Хубаво е да се дава сода в топло мляко и на децата.“

„Дозата за 11-годишно момче с диабет е 1/4 ч.л. сода 4 пъти дневно.“

„Съветвам ви всеки ден да приемате 2 пъти сода бикарбонат. Незаменимо е приемането й при напрежение в слънчевия сплит. Като цяло, содата е най-благотворното природно средство.“

„Като цяло, содата е препоръчителна при почти всички заболявания и пази от много болести, ето защо не се страхувайте да я пиете, подобно на валериана.“

Вече можем да проверяваме трудовия си стаж сами: Вижте как и къде!
Елена Рьорих: Сода с мляко цери тежки болести

Един от най-популярните руски философи, писатели и общественици е Елена Рьорих. В средата на живота си – през 20-те и 30-те години на миналия век, тя създава и разпространява философското учение „Живата Етика“ в сътрудничество с Учителите на Изтока.

Прочутата общественичка ни е завещала уникални съвети за използване на сода бикарбонат, с които да постигаме баланс в организма си, за здраве и за уравновесеност. Елена Рьорих е оставила като наследство за поколенията изключителни наставления за духовен растеж, благоденствие и поддържане на здравето ни.

Днешната медицина категорично отхвърля содата като мощно средство за лекуване редица болести, сред които и рак. Лекарите са на мнение, че содата предизвиква остро окисляване на стомашната лигавица и в тази връзка е доста опасна за стомаха ни. И все пак, решите ли да се доверите на природната или на конвенционалната медицина, е хубаво да намерите баланса и да не изпадате в крайности.

„Смисълът на содата е много близък до огъня. Содовите полета се наричали някога пепел на Великия Пожар. В древността още хората са разчитали много на содата. Земната повърхност е покрита със сода за масова употреба.“

„Трябва да се ползва сода не само при заболявания, но и за поддържане на благополучието ни. Тялото ни трябва продължително да се приспособява към нея. Приемайте содата всекидневно с мляко или с вода.“

„При вълнение или раздразнение, препоръчвам мляко като естествена противоотрова. Действието на млякото се усилва от содата.“

„Запек се лекува по различни начини, но се забравя най-естественият и най-простият – с обикновена сода в горещо мляко. В този случай действа натрият. Содата е създадена за широка употреба от нас, хората… За правилната работа на червата е необходима сода, която се поставя в топло мляко… Содата не дразни червата… За изчистване на червата, може редовно да употребявате сода за пиене, която има свойството да неутрализира много токсини.“

„Приемам всеки ден сода, някой път дори при силно напрежение, по една кафена лъжичка до 8 пъти дневно. Изсипвам я върху езика си и пия вода. Содата действа много добре действа при всички простудни заболявания, поставена в горещо, но не вряло мляко. Хубаво е да се дава сода в топло мляко и на децата.“

„Дозата за 11-годишно момче с диабет е 1/4 ч.л. сода 4 пъти дневно.“

„Съветвам ви всеки ден да приемате 2 пъти сода бикарбонат. Незаменимо е приемането й при напрежение в слънчевия сплит. Като цяло, содата е най-благотворното природно средство.“

„Като цяло, содата е препоръчителна при почти всички заболявания и пази от много болести, ето защо не се страхувайте да я пиете, подобно на валериана.“

Елена Рьорих„Содата е изумително предпазно средство от много тежки заболявания, дори рак. Чувала съм за случай, при който е бил излекуван рак на кожата, като е посипвано мястото със сода.“

„Един доктор от Англия използвал обикновена сода за всякакви заболявания – простудни и възпалителни, дори и на белите дробове. Той я давал в солидни дози – по 1 чаена лъжичка до 4 пъти на ден, разтворена във вода или в чаша мляко. Семейството ми при всички простудни заболявания, особено при кашлица и ларингит пие горещо мляко със сода. В една чаша мляко слагаме 1 ч.л. сода.“

„Ако досега не сте приемали сода, почнете с малки дози – половин кафена лъжичка 2 пъти дневно. Увеличавайте дневно дозата. Аз приемам всекидневно 2-3 пълни лъжички. При болки в слънчевия сплит и тежест в стомаха пия значително повече. Но винаги започвайте с малки дози.“

„За отказ от тютюнопушене: изплакнете устата си с гъст разтвор на сода или намажете устната кухина със сода със слюнка: поставете на езика содата, тя ще се разтвори със слюнката и ще предизвика отвращение към тютюна при пушене.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пенсионерите остават само с козунак за Великден, защото ги лишиха от добавки
Next: Жена от Бургас стопи 100 кг без диети и операции за 3 месеца-Бях в затвор, сега съм свободна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Соня Колтуклиева се влоши внезапно! Лекарите ще…
  • Стана ясно кой e охранителят, който блъсна Соня Колтуклиева! Изобщо не е случаен човек!
  • Костадин Костадинов е изпаднал в материално затруднение, заради дело срещу него.
  • Отиде си дългогодишна говорителка на новините на Нова телевизия
  • Европейският парламент отправи пряка критика към Румен Радев и към политиката на българското правителство спрямо Русия
  • Бойко Борисов призова за оставка след скандалната случка със Соня Колтуклиева и шефката на парламента
  • Соня Колтуклиева съди НСО за 200 000 евро
  • Бистришката Ванга видя бъдещето на Радев и новия парламент и каза..
  • Казват, че съвременното пиле може да лекува възпалено гърло и дистрофия
  • Ползите от розмарина за възрастните хора: природен съюзник за здравословно остаряване

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.