Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Спешно, моля споделете! Да спасим Божидар, чиято глава расте с 10 см на месец!
  • Новини

Спешно, моля споделете! Да спасим Божидар, чиято глава расте с 10 см на месец!

Иван Димитров Пешев април 6, 2023
sepshoasodasndaskd.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Малкият герой стигна до Турция 

Семейството на едногодишното дете има нужда от средства

Едногодишният герой Божидар, който се бори със зъби и нокти за живота си, вече
е в Турция. За съжаление състоянието му се влошава и лекарите не могат да извършат
животоспасяващата операция, от която има нужда.

„Божи не се чувства добре през последните няколко дни. Трудно спи, вливат му
болкоуспокояващи, които успяват да му помогнат за кратко“, информират близките
му.

Както „България Днес“ разказа, малкият Божидар от Варна развива екстремна хидроцефалия
само две седмици след раждането си. На достъпен език заболяването често е наричано
„вода в мозъка“. Това кара главата на детето да нараства с 10 сантиметра на месец.
Единственото спасение за него е да бъде извършена операция и да се поставят клапи,
които отвеждат гръбначно-мозъчната течност към някоя друга телесна кухина.

 

„Бяха извършени редица изследвания, които показаха наличие на инфекция, която
не позволява операция за поставяне на клапа. Ще му сменят дренажа и лечението
на инфекцията продължава“, допълват от семейството.

 

 

Момченцето тежи едва 5 кг

Детето се ражда 14 седмици преди термина си. Тежи малко над 1 килограм. Божидар
е първи близнак. За съжаление братчето му Ангел напуска този свят само два дни
след раждането с интравентрикуларен мозъчен кръвоизлив III степен. Майката Димитрина
има само две седмици да се съвземе от смъртта на едното си дете, тъй като оцелялото
по чудо близначе има нужда от нея.

 

Днес Божи е на годинка и тежи едва 5 килограма. За последните 12 месеца семейството
минава през ада. От отказ да го приемат в лечебно заведение до страшни инфекции,
менингит и влошен гълтателен и сукателен рефлекс, което налага юнакът да се храни
чрез сонда.

Божидар е резистентен към повече антибиотици и всяка инфекция е изключително
опасна за него. Единствената надежда за семейството е лечение в Турция. Първоначалната
сума, която медиците обявяват, е около 170 хил. лв.

 

„Престоят на Божидар ще се окаже доста по-дълъг от очакваното, което налага и
спешността на кампанията му, тъй като разходите по лечението му растат с всеки
изминал ден. Разходите за болничния престой, който е на стойност 1000 евро на
ден и 2500 евро за реанимационен престой, както и разходите за всички медикаменти
ще станат ясни на по-късен етап“, допълват близките.

Всеки, който желае, може да помогне на:

Банкова сметка:

IBAN BG06BPBI79454072400301

BIC BPBIBGSF

Титуляр: Димитрина Димитрова

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мел Гибсън със скръбни думи за последните дни на Христо Живков
Next: Медицинско чудо! Жена забременя, докато беше бременна – ето резултата

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.