Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Феноменален: Журналистът Любо Лазаров пише история в Стани богат, Билалов бяга да се спасява
  • Новини

Феноменален: Журналистът Любо Лазаров пише история в Стани богат, Билалов бяга да се спасява

Иван Димитров Пешев април 6, 2023
fasyaskhaskdasypasy.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Любомир Лазаров е човекът, който отваря въпрос за 100 000 лева в „Стани богат“.

 

Играта на пенсионирания журналист започна тази вечер. А кулминацията ще е утре,
когато водещият на шоуто Михаил Билалов ще му заведе заветния 15-и въпрос.

 

Дали Лазаров, който е бивш зам.-главен редактор на вестник „168 часа“, ще отговори
правилно и ще вземе голямата награда, ще разберем утре.

Най-зрелищната игра в „Стани богат“ от години насам вече е факт. Човекът, за
когото БЛИЦ вече разкри, че ще грабне 100 000 лева в предаването, седна в стола на богатството и приключи играта си с 30 000 лева, като се очаква в петък да отвори и заветният въпрос за 100 000 лв..

Любомир Лазаров – бивш журналист. В последните 20 години, преди пенсионирането
си, е работил в БНР. Обича опера и английското футболно първенство.

 

„Пускал си се с въже от чаршафи?“, запита Билалов.

„Това беше детска история. Моите близки ме бяха заключили у дома, без да искат.
Аз реших, че трябва да изляза, вързах няколко чаршафа и излязох. Съседката ми
е гледала всичко, щяла е да получи удар“, спомни си Лазаров.

Достигането до първа сигурна сума бе съвсем лесно за Лазаров, който за нула време
вече имаше в баланса си сумата от 500 лева.

Първият въпрос, който леко затрудни Любо, бе:

 

„Кой е най-големият полуостров в света?“

А: Индокитай

B: Иберийски

C: Скандинавски

D: Арабски

 

Бившият журналист призна, че се колебае и иска да помоли публиката за помощ.
Гостите в студиото категорично с над 70% вот посочиха отговор „D”, който в крайна
сметка се оказа верен и сметката на Лазаров вече достигна 1000 лв.

Последва литературен въпрос, който не затрудни особено Любомир, който след кратък
анализ и по метода на изключването пребори и него.

Последва въпрос номер 8 за 2000 лв. който Любо реши да заключи (т.е. да фиксира
като втора сигурна сума):

 

 

Тук Лазаров използва жокер 50:50, като в играта останаха отговори А и C. Отговор
„черен лешояд“ от страна на играча му донесе сигурната сума от 2000 лв.

Мишо Билалов призна, че е изтръпнал, защото е очаквал участникът да заложи на
кокошка, която всеки яде. Именно така констатира колко безумно е било едно от
предположенията на Лазаров и акцентира върху правилния му ход с жокера.

Следващият въпрос бе коя страна е лидер в производството на корк и без да се
замисля Лазаров маркира отговор Португалия, с което грабна 3000 лв.

 

Въпрос за 5000 лв:

 

 

Лазаров се ориентира чудесно по годината, а именно че е малко след края на световната
война. „Тогава е имало нужда от валутен борд, тъй че вярвам, че става въпрос за
МВФ“, каза той и маркира отговора си, който в крайна сметка също бе верен.

Така походът му към 100 000 лв. продължи, а в запас Лазаров имаше и жоркер „обади се на приятел“.

Въпросът за 10 000 лв. затрудни Любо, който призна, че въобще няма представа кога точно е живял
папа Климент VII. Все пак отново той се опита със знания да елиминира поне някой
от отговорите.

 

 

Именно така обаче той реши да рискува с отговор В, който отново се оказа верен.

Въпрос за 20 000 лева:

 

Без да се замисля даже Лазаров започна с анализа си, но призна, че наистина няма
идея кой е верният отговор. Въпреки това с анализа си стана ясно, че знае, че
Борис Георгиев е портретист. Любо помисли още малко и каза, че не знае дали ще
опази жокера до 15-и въпрос, но ще опита да играе без него сега.

„Знам, че Дечко Узунов не е верен отговор. Залагам на отговор D”, категоричен
бе той.

 

Смелостта му донесе поредна 5-цифрена сума.

 

Дойде време за въпрос номер 13 за 30 000 лева.

 

„Декларацията я държи долу ниско с лявата си ръка. С дясната ръка държи факлата“,
каза Любо.

„Представям си статуята. Факлата гледа към океана, а не към Манхатън“, пак каза
той.

 

След това обаче реши, че е време да използва последния си останал жокер – „обади
се на приятел“.

Той избра да се обади на Боян Лазаров – синът му. Той потвърди отговорът, който
така или иначе Лазаров подозираше:

„Бях сигурен, но нищо. Маркираме отговор С – факла“, заяви Любо, а това му донесе
30 000 лв.

 

„В дясната си ръка държа фулмастер, в лявата – чек за 30 000 лева“, отвърна Билалов смело и шеговито.

„Любо, току-що написа нова страница в историята на „Стани богат“. Ти си първият,
на когото давам чек за такава сума“, призна Билалов и добави „аз приключих играта,
не знам“.

„Отивам си, чета анонса, ставам и си тръгвам. Кредит ще теглим“, каза Билалов
и именно след тези му думи сирената прозвуча.

Феноменалната игра на Лазаров зрителите ще могат да наблюдават и в петък, когато
ще бъде отворен въпрос за 100 000 лева за първи път, откакто Билалов е водещ на
предаването за знания.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ексклузивно: Ергенът Евгени се жени за Елена?
Next: Зодия, с която не трябва се шегувате – лесно ще ви изтрие от живота си!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Убитата от сина си Таня е успешна бизнес дама и уникален човек
  • Скандалната професорка се оказа бедна църковна мишка, раздавала парите на лекари-сиромаси
  • Тони Стораро с изповед: „Фики знае какво е нямане. Емрах не знае какво е да нямаш“
  • Народът скочи срещу охранители, удряли млад мъж в Пловдив
  • Демерджиев: Има връзка между бомбените заплахи и разкритията за Пеевски
  • Огнен ад в секретно космическо съоръжение за стотици милиони в България!
  • Шокиращ обрат в „Ергенът“! Радо е изгонен заради агресия, Габи си тръгва с него
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали
  • Кога се слага киселото зеле: Колко сол се слага на литър вода и как да стане хрупкаво. Вижте повече..
  • Борисов ни стъписа: Започват…Вижте повече..

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.