Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Синът на легендата Андрей Чапразов: Животът ми е в голяма опасност
  • Новини

Синът на легендата Андрей Чапразов: Животът ми е в голяма опасност

Иван Димитров Пешев април 6, 2023
chapraproasrkasorasi.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Повече от половин година след шокиращата новина, че синът на легендарния актьор Андрей Чапразов е държан в плен и измъчван в Китай, казусът все още няма развръзка.

Миналото лято Михаил призова за помощ, а молбата му бе разпространена от известната писателка и сценаристка Милена Фучеджиева.

Тогава той твърдеше, че е бит и изтезаван от съпругата си китайка и нейното семейство и иска да се прибере в България.

Фучеджиева успя да осъществи контакт с посолството ни в Китай, които обещаха да окажат помощ, но Михаил така и не се върна у нас.

Тогава негови познати изразиха мнение, че всъщност страдал от психически проблеми, пише „Ретро“.

След няколко месеца пауза, в които за живота и състоянието му не се знаеше нищо, синът на актьора легенда от Народния театър отново хвърли бомбата в социалните мрежи и направи шокиращи разкрития, твърдейки, че е системно мъчен.

„Тук много рядко имам фейсбук. Всичко е блокирано. Без никакви електронни пощи и социални контакти, за да се обърна за помощ.

Аз съм подложен постоянно под домашно насилие и животът ми е в голяма опасност. Без никаква мобилна карта за разговор. Тя (бел. ред – съпругата му) взе абсолютно всичко.

И децата. Целият род са срещу мен на високо ниво. Тук никакви власти не ме защитават.

Изцяло ми е забранен контакт с посолството. Преди две седмици се обадиха на нея и тя излъга, че всичко е наред. Пълна лъжа.

Сега от посолството изобщо не ги интересува. Казват, че било битовизми, а това не е истина.

Тя държи и децата, и всички документи, а насилието е факт. Животът ми е в жестока опасност“, пише към свой приятел във фейсбук Михаил Чапразов.

Той е единственият син на големия актьор Андрей Чапразов. От няколко години живее в Китай – провинция Шандонг, в град Циндао и работи като детски учител.

Женен е за китайка и има две деца – 8-годишния Андрей, който носи името на дядо си, и Мария, на 2 години.

Не е ясно какви са точно отношенията със съпругата му и дали наистина е измъчван от нея и роднините й, или Михаил има психични проблеми, в наличието на каквито се усъмниха мнозина въвлечени в случая, които се опитаха да му помогнат през миналото лято.

На 16 февруари тази година се навършиха 103 г. от рождението на Андрей Чапразов.

Годишнината бе почетена в родния му град Оряхово, а пред паметника му там бяха поднесени венци и цветя от ръководството на общината и граждани.

Синът му не бе сред присъстващите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зодия, с която не трябва се шегувате – лесно ще ви изтрие от живота си!
Next: Дъщеря наследява само старо яке от баща си милионер, но вижда малък джоб, пришит към него

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.