Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Милионер изгони годеника на дъщеря си, но случайно се срещат отново години по-късно
  • Новини

Милионер изгони годеника на дъщеря си, но случайно се срещат отново години по-късно

Иван Димитров Пешев април 7, 2023
ksudasdkasoyasiy.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Когато Ким се влюби в Майкъл, тя се надяваше, че родителите й ще подкрепят връзката им. За съжаление, поради значителни класови различия, двойката не беше одобрена от богатите родители на Ким. Няколко години по-късно обаче нещата ще се обърнат.

Ким и Майкъл се запознават като тийнейджъри в градския парк. И двамата бяха със съответната група приятели, когато за първи път се видяха един друг. Приятелите на Ким я насърчиха да се приближи до него и въпреки че Майкъл беше срамежлив, той нямаше как да не се приближи до Ким и всичките й приятели, за да може да ги поздрави.

Те веднага се влюбиха един в друг и тъй като се срещнаха в парка, нямаше непосредствена индикация колко различни са световете им.

Майкъл и Ким прекарваха почти всеки ден заедно, след като се запознаха. И двамата имаха много общи неща и групите им приятели се разбираха достатъчно добре, за да излизат заедно заради влюбените птици.

Майкъл беше бедно момче, израснало във ферма, а родителите на Ким, Сара и Харолд, бяха богати собственици на бизнес. През първите три години от връзката им, родителите на Ким вярваха, че Майкъл и Ким са само влюбени един в друг. „Веднага щом разбере, че той няма да й даде живота, който имаме, тя ще го напусне“, каза бащата на Ким на майка й.

„Надявам се; те не могат да бъдат заедно; той не е достатъчно добър за нея – отговори Сара.

Но това не би било така. Връзката на Майкъл и Ким стана по-здрава през годините. Когато родителите на Ким платиха за нейното обучение в чужбина, те продължиха да говорят всеки ден, след като Майкъл се върна от ежедневните си задължения във фермата. И двамата знаеха, че Сара и Харолд не са доволни от връзката си, но се надяваха, че в крайна сметка ще се оправят.

Когато Ким навърши 22 години, тя завърши университет и се върна у дома. Тя вече не можеше да понася да живее отделно от Майкъл, затова го помоли да се премести в дома й. Майкъл отказа, казвайки: „Родителите ти не ме харесват. Те никога не биха искали да живеем в една къща.

„Казват го само защото не те познават много добре. Те ще те приемат веднага щом разберат колко невероятен си за мен“, каза Ким.

Въпреки че Майкъл се чувстваше неспокоен да се премести при Ким и нейните родители, той я обичаше и искаше тя да бъде щастлива. Той искаше да прекарва възможно най-много време с нея, но знаеше, че тя никога няма да се съгласи да се премести при него във фермата, така че това беше следващият му най-добър вариант.

Сутринта, когато Майкъл се премести, Харолд беше на работа. Сара беше изненадана, но беше видяла колко развълнувана беше дъщеря й в дните преди пристигането му. — Сигурна ли си, че искаш да му се обвържеш? тя попита. Той няма нищо и никога няма да ти даде всичко, което сме ти осигурили.“

„Да, мамо, сигурна съм. Скоро ще се оженим и ще можем да изградим живота си заедно“, отговори Ким.

Сара просто искаше дъщеря й да бъде щастлива. Тя позволи на Майкъл да се нанесе, но се страхуваше от реакцията на съпруга си.

Когато Харолд се прибра, той се престори, че Майкъл го няма. Той го говореше на вечеря, не го поглеждаше и дори говореше за него, сякаш не беше в стаята. „Това твое фермерско момче никога няма да бъде добре дошло в къщата ми!“ той извика.

Следващите месеци от престоя на Майкъл в къщата на Ким бяха направени непоносими от Харолд. Той винаги щеше да го малтретира. Постоянно го наричаше с обидни имена и въпреки молбите на дъщеря си да спре, той се отнасяше с него по-лошо. „Ти не си достатъчно добър за дъщеря ми и ще се погрижа да стоиш далеч от нея“, постоянно казваше той на Майкъл.

Майкъл се опитваше да игнорира обидите и се съсредоточи върху това да поддържа Ким щастлива и да бъде полезна в къщата. Една вечер, точно преди вечеря, любимата гривна на Сара се счупи и тя беше доста разстроена от това. Майкъл предложи да го поправи, преди тя да го изхвърли, и той успя.

„Много благодаря! Не знаех, че можете да работите с бижута; Мислех, че си добър в земеделието — каза тя.

„Е, животът, който водех със семейството си, ме научи да поправям много неща, преди да ги изхвърля“, отговори той.

„Това винаги е хубаво да научите!“ – каза Сара, докато се протегна да го прегърне.

Непознат за тях, Харолд беше клекнал на стълбището, наблюдавайки и слушайки разговора. Когато видя жена си и Майкъл да се прегръщат, той бързо извади телефона си и ги снима.

По време на вечерята същата вечер Майкъл забеляза, че Харолд е неспокоен. Когато Майкъл попита дали е добре, Харолд бързо извади телефона си. „Ким, имам да ти покажа нещо важно. Вашият така наречен годеник е имал връзка с майка ви!” той каза. „Казах ти, че не е достатъчно добър за теб; той е такава измет, че се е хванал за майка ти!“

Веднага настъпи хаос; Сара започнала да крещи на съпруга си, наричайки го лъжец. Ким се изправи и изтича горе, плачейки, а Харолд многократно изкрещя: „Разкарайте това момче фермер от къщата ми!“ Майкъл беше толкова поразен от хаоса, че просто седна на стола си, зашеметен.

Когато най-накрая успя да се овладее, той се втурна нагоре, за да обясни на Ким, че баща й лъже. Но преди да стигне до стаята й, Харолд го подгони и го събори на земята, завличайки го до вратата. Сара все още крещеше на съпруга си и изричаше лъжите му, но Ким беше твърде разбито, за да повярва на майка си.

Майкъл беше изгонен от къщата само с дрехите, с които беше облечен. Той извика Ким, надявайки се тя да му даде възможност да обясни снимката. Вместо това Харолд извикал охраната си, за да го изведе напълно от имота. Той се върна при родителите си във фермата.

Четири години след тази хаотична вечер Ким се омъжи и разведе с Бари. Бащите им бяха общи приятели и ги нагласиха. Бракът им продължи само две години, след като Бари й изневери и отказа да бъде подкрепящ баща на дъщеря им.

Ким реши да се върне у дома след развода си, но отношенията й с родителите й бяха все още напрегнати през всичките тези години.

Една сутрин Харолд се готвеше да се срещне с нов клиент, за да подпише нова бизнес сделка. „Ще спечелим милиони от този договор; Нямам търпение да започнем работа“, каза той на дъщеря си, докато излизаше от къщата. Ким неохотно пожела късмет на баща си и продължи с деня си.

Когато Харолд влезе в офиса на новия потенциален клиент, той беше шокиран да види Майкъл, седнал на стола на главния изпълнителен директор.

Когато Майкъл го позна, той се приближи и му стисна ръката. — Радвам се да ви видя отново, сър — усмихна се той.

Харолд онемя; не можеше да повярва, че бедното момче, което изгони от къщата си преди години, изгради толкова успешен бизнес.

Страхуваше се, че Майкъл ще се откаже от сделката след всичко онази нощ. Майкъл видя страха в очите му и го успокои. „Не се притеснявайте, сър, все пак ще подпиша договора с вас“, каза Майкъл.

„Но аз развалих връзката ви, настаних те и те изгоних през нощта, а ти нямаше нищо в себе си, нито пари, нито топли дрехи“, отговори той.

„Спомням си; Бях съсипан, след като това се случи. Но осъзнах, че никога няма да спечеля уважението ви само като съм добър с дъщеря ви. Затова избрах да уча в местния колеж и да започна своя бизнес“, каза Майкъл.

След кратка среща Майкъл остана верен на думата си и подписа договора, а мъжете официално започнаха да работят заедно.

По-късно същия ден Харолд проведе дългоочакван разговор с дъщеря си. Той призна, че е подслушвал Майкъл и майка й и е накарал да изглежда, че имат любовна връзка, когато майка й просто благодари на Майкъл, че е поправил любимата й гривна.

„Знаеш ли, мама ми е обяснявала тази история толкова много пъти“, отговори Ким. „Ето защо ние оправихме отношенията си. Но чаках толкова много години, за да чуя признанието ти, защото ти постави началото на онази ужасна нощ.“

„Знам и съжалявам, Ким, мислех, че това момче никога няма да ти даде живота, който заслужаваш“, каза Харолд.

„Но вижте сега, той е главен изпълнителен директор, който току-що подписа ценен договор с вас. И едва сега смятате, че е време да си признаете“, извика Ким.

„Мога да говоря с него и да се опитам да ви събера отново“, обеща той.

„Не, не се притеснявай; последният човек, с когото ме запозна, беше ужасен партньор и още по-лош баща. Ще оправя това сама“, каза Ким, след което излезе.

Тя закара направо до офиса на Майкъл и му обясни какво й е казал баща й. „Липсвахте ми през всичките тези години и съм толкова горда с всичко, което постигнахте“, каза тя.

Майкъл се зарадва да види Ким и беше поласкан от всичко, което тя каза, но трябваше да признае, че тя не му липсваше толкова, колкото тя той.

„След всичко, което семейството ти ми причини, не мисля, че мога да им се доверя. Би било несправедливо да те помоля да избереш, така че нека просто да останем приятели“, каза й той. Те останаха добри приятели и Майкъл по-късно срещна някой друг, когото да обича.

Какво можем да научим от тази история?

Никога не подценявайте хората само защото имат по-малко от вас. Бащата на Ким отказа да види колко добър е Майкъл с дъщеря му, въпреки че няма пари. Това доведе до нейния много труден любовен живот.
Почтеността винаги ще издържи изпитанието на времето. Въпреки че Майкъл получи извинение от Харолд години по-късно, той успя да продължи напред и да живее добър живот, защото винаги е бил честен.

Моля, споделете тази история с приятелите си; може да вдъхнови хората да споделят собствените си истории или да помогнат на някой друг.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: След смъртта на бившия си съпруг, старата дама намира прощално писмо, което той написал след 63 години брак
Next: Разхождайки се в гората, жена среща самотно момиченце, което всеки ден посещава изоставена колиба

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.