Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изгоненият от шеф Ангелов Мартин се прослави при шеф Манчев
  • Новини

Изгоненият от шеф Ангелов Мартин се прослави при шеф Манчев

Иван Димитров Пешев април 7, 2023
cheffasdastashas.png

Засилва се недоволството на зрителите, че шеф Ангелов гони най-кадърните от Кухнята, а в същото време се кикоти като влюбен осмокласник, като види какво е надробила Виктория.

Мартин от Петрич приключи участието си в кухнята на шеф Ангелов, но се оказа това не му е първо появяване на екран, пишат от vihrogon.bg

 

В момента вървят повторения на предаванията на шеф Манчев „Кошмари в кухнята“.

В последното излъчено се появи отново като главен герой в кухнята.

Мартин спасява положението в петричка пицария, на която готвачите напускат заради снимките и оставят собственика да се оправя с резервация от шейсет души. Той веднага се притече на помощ дори още преди да е назначен.

Събитията не минаха по обичайния си ред. Вместо да дегустира шеф Манчев влезе в кухнята да помага и да спаси собственика от провал.

С уменията си впечатли топ готвача още тогава и това може би е бил стимул да се пробва и при шеф Ангелов, където въпреки, че не успя да спечели се представи блестящо.

Страхотно представяне! И собственикът беше чудесно, дейно и мислещо момче. С удоволствие бих посетил специално заведението, ако още съществува…

Много добре се представи в Кошмарите!

Иван също се представи страхотно. Ще ми се височкото момче да влезе в Китчън, хем млад, хем ще се види как се държат 17-18 годишните. Умилява лели като мен, които са забравили, какви са хората на 18. Но аз имам 18 годишно…

Браво на Марти. Съжалявам,че излезе от Хелс китчън.Можеше да се бори за наградата.

Браво на момчето! Само където го изгони Ангелов. Казват хората всяко зло за добро, макар и по сценарий да е.

Браво на момчето справи се като истински майстор.

Мисля, че не трябваше това момче да бъде изгонено от Шеф Виктор Ангелов. Има други за гонене. Наталия,Виктор, Мацоев,дори и малката Цвети. Тази постановка с Мара и Цвети ми беше в повече. Да, Манчев го оцени. И то, много преди това.

Местни жители от Петрич казват, че и сега пицарията процъфтява и работи с пълна пара.

Явно намесата на шеф Манчев е била от голяма полза за собственика и неговия персонал.

Continue Reading

Previous: Дарин Ангелов си тръгва от На кафе заради Гала
Next: Бездомно момче е трябвало да спи на пода в гаража, започва да плаче, когато разбира, че отново има дом

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.