Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цветанка Ризова: За мен това е най-доброто, което успя да ми се случи
  • Новини

Цветанка Ризова: За мен това е най-доброто, което успя да ми се случи

Иван Димитров Пешев април 8, 2023
ccvasasghasyashasyasytas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Три минути – само толкова са достатъчни на Цветанка Ризова, за да я заобича телевизията.

От години журналистката е водеща на едно от най-гледаните публицистични предавания в Би Ти Ви – “Лице в лице“.

 

Първата ѝ поява на малкия екран е в рубриката “3 минути“, където всеки ден се коментират актуалните теми от деня. “Пишех същото и за вестника, то беше готово в главата ми, не ми трябваше аутокю и в три минутки можех да обобщя всичко, което се е случило“, разказва Ризова в подкаста “24 часа от живота“.

 

Преди да започне работа в телевизията, като студентка трупа стаж в печатни медии и радиоефира. Телевизията я избира, а не тя нея, както обича да казва водещата.

“Минала съм през всички стъпала – репортер, редактор, водещ брой, анализатор. За мен това е най-доброто, което успя да ми се случи. Ако не минеш през целия този път, винаги ще ти личи, че нещо ти липсва. Интелигентният зрител го усеща. Не може да тръгнеш от горе“, казва Цветанка Ризова.

 

Когато получава покана да стане част от телевизията, приема веднага, без да се замисля. В този период усеща, че има нужда от нещо различно.

“В такива моменти хората си придават важност и казват, че ще отговорят днес или утре, или вдругиден. Аз казах веднага “Да!“. Така и живея – или е да, или е не! Излишната важност не е моята стихия“, твърди журналистката.

 

Тази неделя водещата празнува имен ден. Кръстена е на баба си Цветанка по бащина линия. Помни я с странната й красота – най-бялата кожа, която е виждала, чиста, съвършена, без едно петънце, с черешовочерни очи и коса, която никога не е боядисвала.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ученик от богато семейство забелязва, че учителката му посещава изоставена къща след часовете и решава да я последва
Next: Спешно е! Баща на две деца има нужда от нашата помощ

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.