Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена си купи пръстен от разпродажба за 25 лева, но след години това промени живота й
  • Новини

Жена си купи пръстен от разпродажба за 25 лева, но след години това промени живота й

Иван Димитров Пешев април 9, 2023
zhehnashnaskhasih.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Гаражните разпродажби са много популярни, особено в страните на Запад и отвъд океана.

По такива места човек може да намери най-различни вещи и предмети, които да използва. Ако се разтърсим, може дори да намерим и някое скрито съкровище. Точно такъв е случаят с тази англичанка.

 

Тя купува пръстен от разпродажба на стойност £10 или 25 български лева, предаде Блиц. Едва години по-късно жената открива, че пръстенът, с който се е сдобила, всъщност притежава изключителна стойност.

Оказва се, че камъкът на пръстена е брилянт, чиято стойност възлиза на 350 000 британски лири. Жената не е имала и най-малка представа, че носи толкова скъп и ценен пръстен. Тя разбира за това съвсем случайно, когато ювелир й разкрива, че носи на пръста си съкровище, от което може да спечели огромна сума пари.

В този невероятен случай важи в пълна сила поговорката: „Боклукът за един е съкровище за друг“, защото по разпродажбите обикновено хората продават неща, които смятат да ненужни.

А ето, че понякога може да продадем или подарим нещо, без да знаем истинската му стойност
Ето и още една любопитна история – Историята на брилянта“Картие-Бъртан-Тейлър“
В нея са замесени много пари, мъжко тщеславие и силна страст, пише fortuna-jewellery.com.

Всичко започва през 1966г., когато в ЮАР е открит огромен необработен диамант. Ювелирът Хари Уйнстън изработил от него брилянт с крушовидна форма с маса повече от 69 карата.

На 23 октомври 1969г. брилянтът бил предложен на търг в Ню Йорк, организиран от Sotheby’s, а сред претендентите, желаещи да го притежават били личности като гръцкият корабен магнат Аристотел Онасис, султанът на Бруней и разбира се Ричард Бъртън.

 

Наддаването започнало от 200 000 щатски долара. В крайна сметка като основни конкуренти се очертали Ричард Бъртън и ювелирна къща Cartier. Търгът бил спечелен от Cartier с 50 000 щатски долара над предложената от Бъртън сума. Така крушовидния брилянт се превърнал в най-скъпо продадения до този момент скъпоценен камък и новият му собственик получил правото да му даде име – брилянтът Cartier.

Ричард Бъртън не могъл да се примири със загубата и без да губи време започнал праговори с представителя на Cartier Робърт Кенмор за откупуването му. По-късно актьорът ще каже : „Този камък трябваше да принадлежи на най-прекрасната жена на планетата; непоносимо ми беше дори да си представя, че мога да го видя носен от Джаки Кенеди или София Лорен.
За този брилянт бях готов да дам и 2 милиона долара или ако трябва собствения си живот.“

Бъртан постигнал желаното и не се наложило да стига до крайности.

 

Брилянтът получил тройно име „Картие – Бъртън – Тейлър“ и преди да бъде предаден на новия си собственик в продължение на няколко дни бил изложен на витрината на ювелирната къща на Пето авеню в Ню Йорк.

От Cartier брилянтът бил инкрустиран в пръстен и именно така актрисата го получава като подарък, но носенето му се оказало непосилно за актрисата в прекия смисъл на думата и по молба на актрисата огромният камък станал част от масивно колие, чийто дизайн трябвало да отговаря на редица условия :

 

дължината му да е съобразена с това да прикрие белегът от животоспасяваща за актрисата процедура.

Брилянтът бил застрахован за милиони долари, а клауза в договора определяла условията , при които да бъде носено, а именно не повече от 30 дни годишно и под съпровода на въоръжена охрана.

Първата поява на Елизабет Тейлър в обществото с неповторимото колие е 40-ят рожден ден на Грейс Кели, а по –късно и на 42-рата церемония по връчването на наградите „Оскар“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 81-годишен мъж нямал пари да купи храна за старото си куче – Аз ще го платя, казва писклив глас
Next: Математик даде съвети как да ударим джакпота от лотарията

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.