Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж губи бременната си съпруга и нероденото му дете, разплаква се докато чете последната й бележка преди смъртта
  • Новини

Мъж губи бременната си съпруга и нероденото му дете, разплаква се докато чете последната й бележка преди смъртта

Иван Димитров Пешев април 9, 2023
wfasifasifkasdkasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Една здрава майка разви усложнения, докато беше бременна в шестия месец, което доведе до трагичната й смърт, заедно с нероденото й дете. Въпреки това тя се погрижи да остави бележка с една последна молба.

Пандемията от COVID-19 беше труден момент за много хора. Беше сезон на скръб, загуба и траур не само за времето и свободата, които изчезнаха, но и за живота, трагично прекъснат поради вируса.

През този труден период беше изключително предизвикателство за бременните жени, на които бяха дадени ограничени консултации с техните лекари и трябваше да предприемат допълнителни предпазни мерки, за да останат здрави за неродените си бебета. За съжаление, много от тях не бяха пощадени и все пак се заразиха с вируса.
Неочакван обрат на събитията

В Бразилия 28-годишна бременна майка на име Джейд Насименто имаше гладка бременност. Тя и съпругът й Джован Силва бяха развълнувани да станат родители и очакваха с нетърпение деня, в който най-накрая ще могат да срещнат сина си.

За съжаление животът имаше други планове. Когато Джейд навърши шестия месец, тя беше диагностицирана с COVID-19 и трябваше да бъде затворена в болница за майчинство.

Пандемията вече беше донесла толкова много болка на семейството на Джейд. Преди това тя беше загубила майка си от вируса и в крайна сметка претърпя същата съдба.
Всички опити да я излекува се провалят

Лекарите и медицинските сестри направиха всичко възможно, за да осигурят на Джейд необходимите медицински грижи. Надяваха се тя да се възстанови и да доведе детето си до донос, но тя претърпя усложнения по пътя.

Синът й е роден преждевременно и за съжаление не успява. Джейд продължи да се бори цял месец, но поради тежки усложнения от COVID-19 тя също почина.

За съпруга на Джейд беше трудно да разбере реалността си. Той беше загубил целия си свят в рамките на един месец, трябваше да скърби за двама от най-скъпите си хора.
Сбогува се със съпругата си

Джейд никога не е имала съпътстващи заболявания. Смъртта й беше шок дори за медицинските сестри и лекарите, които вярваха, че тя ще се възстанови напълно.

Съпругът й, който не можа да я види в последните й дни поради протоколи за пандемия, вместо това написа сърцераздирателно писмо за нея във Facebook. По някакъв начин се надяваше думите му да стигнат до нея.

„Бяхме толкова щастливи. Между възходите и паденията, никога не се отказахме един от друг. За нас нямаше идване и заминаване, защото просто бяхме създадени един за друг, любов моя“, написа той.

Мъжът с разбито сърце продължи да изповядва безсмъртната си любов към жена си, дори ако тя вече не беше с него на земята. Той каза:

„Не мога да повярвам, че те няма. Просто знам, че ще те обичам завинаги. Надявам се, че съм изиграл ролята си на съпруг, защото за мен ти надхвърли перфектната съпруга.“

Джейд остави собствено прощално съобщение

Малко след като Джован написа съобщението си, асистент по раждане в болницата, където Джейд беше затворена, също написа писмо за сбогом. Не можеше да не признае колко болезнено беше загубата на Джейд, към която вече се бе привързала, докато се грижеше за нея.

Асистентът по раждане също разкри, че Джейд е написала писмо преди смъртта си, когато осъзнала, че е близо. На лист хартия и с колеблив почерк тя имаше една последна молба към близките си.

„Борбата е голяма“, започна бележката си Джейд. „Само Бог знае какво се случва. Молете се за душата ми“, добави тя.

Писмото в крайна сметка стигна до съпруга на Джейд, Джован, който не можеше да не се разплаче, когато го прочете. Той благодари на родилката за милите й думи и сподели публикацията, за да я видят останалите му контакти във Фейсбук.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съпруга научава, че не й остава много време и записва видео за следващата жена на съпруга си
Next: Възрастната дама намира пари на пода всеки ден, вижда котката й да ги носи и го следва

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.