Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Рокада и в bTV: Кой сяда на стола на Сашо Кадиев в Преди обед
  • Новини

Рокада и в bTV: Кой сяда на стола на Сашо Кадиев в Преди обед

Иван Димитров Пешев април 10, 2023
rasrasorkaskdasidoas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Голяма рокада предстои и в ефира на bTV. Говори се, че Николаос Цитиридис ще се пявява не само вечерта , но и като предиобеден водещ.

Това се предвижда да се случи наесен.

Гъркът е най-вероятният наследник на Сашо Кадиев в ефира на “Преди обед“. От септември синът на Катето Евро зрителите ще виждат пред камерите само по два пъти на седмица. В “Преди обед“ трескаво обмислят как да продължи шоуто от есента.

От една страна, Сашо Кадиев иска по-малко ангажименти за телевизията, за да може да поема повече нови роли. От друга страна обаче, друга звезда в ефира – Николаос Цитиридис, напоследък е почти без работа, защото предаването му се излъчва само в петък вечер.

Той стана креативен продуцент на шоуто си, но дори и това не е достатъчно, за да запълни свободното му време. Най-логичното решение е да го пуснат да води заедно с Деси Стоянова, за да уплътнят работния му график.

Той е достатъчно популярен, за да привлече зрители пред екраните и в същото време – достатъчно забавен, за да компенсира суховата си колежка, която има много качества, но чувството за хумор определено не е сред тях.

Говори се, че Кадиев трудно издържал натоварването да е в телевизията до обяд, а след това да тича по представления в цялята страна.

Това явно е започнало да се отразява и на здравето му. Освен това се тормозел, че заради телевизията не може да поеме нито нови роли в театъра, нито в киното и сериалите, пише “Уикенд”.

Продуцентът на предаването Георги Тошев вече потвърди, че обмисля да намалят натоварването му.

Преди две години той пак съобщил, че има намерение да подава молба за напускане, но впоследствие се отказал. Сега обаче явно вече е на ръба на възможностите си.

Така че единият вариант бил да го оставят да води рубрика в предаването, вместо да излиза на екран всеки ден, другият бил да продължи да води заедно с Деси, но само два пъти седмично.

През останалото време до Стоянова да сяда някой друг.

Този “друг” най-вероятно ще е Цитиридис.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж пренебрегва предсмъртното желание на баба си и открива, че това е изпитание за наследяване на нейното богатство
Next: Богаташ отвежда бедна жена с бебе в дома си, тя разпознава майка му като жена от нейното минало

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.