Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Рокада и в bTV: Кой сяда на стола на Сашо Кадиев в Преди обед
  • Новини

Рокада и в bTV: Кой сяда на стола на Сашо Кадиев в Преди обед

Иван Димитров Пешев април 10, 2023
rasrasorkaskdasidoas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Голяма рокада предстои и в ефира на bTV. Говори се, че Николаос Цитиридис ще се пявява не само вечерта , но и като предиобеден водещ.

Това се предвижда да се случи наесен.

Гъркът е най-вероятният наследник на Сашо Кадиев в ефира на “Преди обед“. От септември синът на Катето Евро зрителите ще виждат пред камерите само по два пъти на седмица. В “Преди обед“ трескаво обмислят как да продължи шоуто от есента.

От една страна, Сашо Кадиев иска по-малко ангажименти за телевизията, за да може да поема повече нови роли. От друга страна обаче, друга звезда в ефира – Николаос Цитиридис, напоследък е почти без работа, защото предаването му се излъчва само в петък вечер.

Той стана креативен продуцент на шоуто си, но дори и това не е достатъчно, за да запълни свободното му време. Най-логичното решение е да го пуснат да води заедно с Деси Стоянова, за да уплътнят работния му график.

Той е достатъчно популярен, за да привлече зрители пред екраните и в същото време – достатъчно забавен, за да компенсира суховата си колежка, която има много качества, но чувството за хумор определено не е сред тях.

Говори се, че Кадиев трудно издържал натоварването да е в телевизията до обяд, а след това да тича по представления в цялята страна.

Това явно е започнало да се отразява и на здравето му. Освен това се тормозел, че заради телевизията не може да поеме нито нови роли в театъра, нито в киното и сериалите, пише “Уикенд”.

Продуцентът на предаването Георги Тошев вече потвърди, че обмисля да намалят натоварването му.

Преди две години той пак съобщил, че има намерение да подава молба за напускане, но впоследствие се отказал. Сега обаче явно вече е на ръба на възможностите си.

Така че единият вариант бил да го оставят да води рубрика в предаването, вместо да излиза на екран всеки ден, другият бил да продължи да води заедно с Деси, но само два пъти седмично.

През останалото време до Стоянова да сяда някой друг.

Този “друг” най-вероятно ще е Цитиридис.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж пренебрегва предсмъртното желание на баба си и открива, че това е изпитание за наследяване на нейното богатство
Next: Богаташ отвежда бедна жена с бебе в дома си, тя разпознава майка му като жена от нейното минало

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.