Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Синът на наша кинолегенда със зов за помощ от Китай: Помощ, животът ми е в жестока опасност
  • Новини

Синът на наша кинолегенда със зов за помощ от Китай: Помощ, животът ми е в жестока опасност

Иван Димитров Пешев април 10, 2023
kinnononsknsn.png

Случаят нащумя още преди половин година, когато Михаил Чапразов , син на легендарния актьор Андрей Чапразов , разкри, че е държан в плен и измъчван в Китай.

Миналото лято Михаил призова за помощ чрез социалните мрежи, а молбата му бе разпространена от известната писателка и сценаристка Милена Фучеджиева.

Тогава той твърдеше, че е бит и изтезаван от съпругата си китайка и нейното семейство и иска да се прибере в България.

Фучеджиева успя да осъществи контакт с посолството ни в Китай, които обещаха да окажат помощ, но Михаил така и не се върна у нас. Тогава негови познати изразиха мнение, че всъщност страдал от психически проблеми.

След няколко месеца пауза, в които за живота и състоянието му не се знаеше нищо, синът на актьора легенда от Народния театър отново хвърли бомбата в социалните мрежи и направи шокиращи разкрития, твърдейки, че е системно мъчен.

 

„Тук много рядко имам фейсбук. Всичко е блокирано.

Без никакви електронни пощи и социални контакти, за да се обърна за помощ. Аз съм подложен постоянно под домашно насилие и животът ми е в голяма опасност. Без никаква мобилна карта за разговор.

Тя (бел. ред – съпругата му) взе абсолютно всичко. И децата. Целият род са срещу мен на високо ниво. Тук никакви власти не ме защитават. Изцяло ми е забранен контакт с посолството.

Преди две седмици се обадиха на нея и тя излъга, че всичко е наред. Пълна лъжа. Сега от посолството изобщо не ги интересува. Казват, че било битовизми, а това не е истина. Тя държи и децата, и всички документи, а насилието е факт. Животът ми е в жестока опасност“, пише към свой приятел във фейсбук Михаил Чапразов.

 

Той е единственият син на големия актьор Андрей Чапразов. От няколко години живее в Китай – провинция Шандонг, в град Циндао и работи като детски учител. Женен е за китайка и има две деца – 8-годишния Андрей, който носи името на дядо си, и Мария, на 2 години.

Не е ясно какви са точно отношенията със съпругата му и дали наистина е измъчван от нея и роднините ѝ, или Михаил има психични проблеми, в наличието на каквито се усъмниха мнозина въвлечени в случая, които се опитаха да му помогнат през миналото лято.

На 16 февруари тази година се навършиха 103 г. от рождението на Андрей Чапразов. Годишнината бе почетена в родния му град Оряхово, а пред паметника му там бяха поднесени венци и цветя от ръководството на общината и граждани. Синът му не бе сред присъстващите.

Continue Reading

Previous: 6-годишно момче изчезва: Когато спасителите го намират, забелязват нещо да лежи до него
Next: Цяла България говори за тези младежи! Скочиха в огъня и спасиха възрастен мъж. А после се върнаха

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.