Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майка проверява бебефона на сина си и се побърква, когато вижда друго бебе в креватчето му
  • Новини

Майка проверява бебефона на сина си и се побърква, когато вижда друго бебе в креватчето му

Иван Димитров Пешев април 11, 2023
beeefaosfasofkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Трябваше да бъде тиха и безпроблемна вечер за майка на две деца от Илинойс. Не подозираше, че една рутинна проверка на нейния бебефон ще я остави смаяна и объркана.

Докато Марица Цибулс надникна в екрана на бебефона си, тя се изправи пред неочаквана и тревожна гледка. Нейният 18-месечен син вече не беше сам в креватчето си; вместо това тя видя нещо, което изглеждаше като лицето на друго бебе до него.

С учестено сърце и още по-бързо съзнание, Марица нямаше как да не се зачуди как това „друго бебе“ е попаднало в стаята на детето й. И по-важното, какво трябваше да прави сега?
Майката видяла нещо непознато в креватчето на бебето си

Една късна нощ през 2019 г. Марица помислила, че е сама с двете си деца. Но тогава забелязала нещо странно, докато проверявала сина си Линкълн.

Тя го наблюдаваше през техния бебефон и там, лежащо до спящото й дете, имаше нещо, което не разпозна.

Беше ли знак за нещо свръхестествено или безвреден бъг в монитора? Майката знаеше, че трябва да разбере, независимо от цената.

Необичайната гледка я притесни

Докато Марица гледаше фантомното присъствие на екрана, не можеше да се отърси от усещането, че нещо не е наред. Дали някаква сянка си играеше с нея или синът й беше в опасност? Тя си спомни чувствата си:

„Първоначално си помислих, че очите ми си играят номера. Опитах се да го игнорирам, но започна да ме плаши.“

Приличаше на призрак

Марица обясни, че първата й мисъл била нелогична. Майката помислила, че гледа друго „бебе-призрак“ до сина си.

Въпреки това нейният рационално мислещ ум копнееше за нещо, което има повече смисъл. Марица отказа да прави прибързани заключения, но разбра, че трябва да действа бързо, когато видя присъствието на бебефона на сина си.

Никой не можеше да го осмисли

Марица веднага изпрати снимка на съпруга си Кори, надявайки се той да даде някакво обяснение или утеха. Но когато видя изображението, той беше също толкова озадачен, колкото и тя.

Марица искаше отговори, затова се свърза с приятели за информация, но техните отговори я объркаха още повече. С напредването на нощта тя не можеше да се отърси от чувството, че има още нещо в това тайнствено присъствие в креватчето на сина й.

Беше ли знак за нещо свръхестествено или безвреден бъг в монитора? Майката знаеше, че трябва да разбере, независимо от цената.
Тя отиде да търси отговори

Марица отиде до стаята на сина си с фенерче, но видя, че в креватчето му няма нищо. Разтревожената майка се върнала в стаята си и с часове гледала монитора, но „бебето-призрак“ така и не помръднало.

За щастие синът й изглеждаше добре, но тя отчаяно искаше да разреши мистерията. Следващият ден донесе отговорите, които Марица търсеше и я накара да се почувства смутена.
В креватчето имаше още едно бебе

Марица дръпна чаршафите и разбра, че мъжът й е виновен. Той оставил матрака непокрит, преди да сложи нов чаршаф, и в резултат на това лъснала лепенка с бебешко лице.

Наистина през цялото време в креватчето е имало още едно бебе, но не по начина, по който майката си е представяла. Тя обясни:

„Бях толкова смутен. Винаги използвам протектор за матрак, така че никога не виждам стикера.“

Онлайн реакцията

Марица комично разкри, че мъжът й получил забрана да сменя чаршафите занапред! Междувременно инцидентът остави нетизените по шевове, а много потребители се засмяха с майката.

Вирусното преживяване на Марица беше нещо, което тя никога нямаше да забрави. Тя беше благодарна, че синът й е щастлив и здрав и се успокои, че нищо зловещо не се случва в дома й.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Момиче се събужда от 4-седмична кома, за да разбере, че годеникът й я е зарязал заради друга жена
Next: Съпруг изгони новата си жена от дома им, след като майка му постави ултиматум

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.