Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Никога не правете тези неща на гробищата! Нямате представа какво ще си навлечете на главата
  • Новини

Никога не правете тези неща на гробищата! Нямате представа какво ще си навлечете на главата

Иван Димитров Пешев април 12, 2023
grboasbiaskdasodasi.png

Повечето от нас са посещавали гробовете на любимите си починали близки. Ходенето на гробищата е самотно и тъжно занимание, което ни оставя с чувството на меланхолия и мъка по изгубените любими хора.

Обикновено всички правим на това потискащо място едни и същи действия. Знаете ли обаче, че съществуват куп строги забрани, касаещи ходенето на гробищата?

Тяхното спаване гарантира покоя на починалите и нашия собствен.

Трябва да знаете, че гробовете на покойниците в много култури по света се считат за мистични и енергийно мощни места. Това е така, защото земята, която приема тялото на починалия, „помни“ всичко, което се случва с нея. Ето защо е важно да се държим „правилно“ в двора на църквата и на гробищата.

Именно заради това сега ще ви кажем как да „поздравите“ мъртвите на гробището и да си спестите куп проблеми поради неправилно поведение на това място.

Как да се държим при посещение на гробище и в какви дни да отидем

Сред вярващите има поверие, че не трябва да се ходи на църква и на гробища през нощта и след залез слънце. Смята се, че денят е времето на живите, а нощта е времето на мъртвите, а посещавайки гробищата привечер, можете да безпокоите починалия или дори да го разгневите.

Освен това не можете да посещавате гробищата на големи църковни празници, има строго определени празници, на които може да направите това.

Друго мистично вярване е, че не можете да отидете на гробовете на близките си през зимата, но ако се случи, тогава се върнете по точно същия път, по които сме минали и ако наоколо има църква, то я обиколете три пъти. В противен случай рискувате да „донесете“ душата на починалия вкъщи.

Какво трябва и не трябва да се прави в гробището

Има цял списък от неща, които в никакъв случай не могат да се правят в двора на църквата. Като се има предвид, че езическите и християнските традиции се различават една от друга и хората са ги смесвали помежду си от векове, по-добре е да се съсредоточите върху собствените си навици и вярвания.

Храна за мъртвите

Можете да донесете сладкиши, бисквитки, тютюн или алкохол на гробището (ако починалият е пил или пушил през живота си). Част от донесените лакомства трябва да се изядат до паметника, а останалите да се оставят на мъртвите. Моля, имайте предвид, че можете да носите само храна, която може да се съхранява дълго време.

Предмети, оставени на гроба

Има поверие, че всички неща, които лежат на гроба, принадлежат на починалия. Ето защо в никакъв случай не трябва да вземете нищо със себе си от самия гроб, а ако изпуснете нещо, за нищо на света не го вдигайте! В краен случай, ако нещо случайно се изплъзне от ръцете ви, можете да го вземете и да го „изплатите“ като поставите няколко монети на гроба.

Скръб или прекомерна радост

Според народните поверия човек не трябва да се тревожи и да се разстройва твърде много – починалият ще ви съжали и ще иска да спаси любимия си от беда, като го вземе при себе си.

По същата причина е забранено да организирате пиршества и да се забавлявате – завистта на мъртвец ще причини проблеми в живота ви.

 

Снимка за спомен

Някои хора се снимат на гробището в импулс да уловят запомнящ се момент от срещата с жив близък, например. Откажете се от този навик – не можете да снимате живи хора на гробище, в противен случай можете да им причините болест и дори смърт.

Също така не си струва да снимате чужди гробове. Най-малкото това не е съвсем етично, а и така смущавате душата на починалия, която след това ще се закачи с вас.

Обърни се или не?

Напускайки гробището, в никакъв случай не трябва да се връщате и обръщате. В противен случай ще отнесете душата на починалия или друго същество, което живее в двора на гробищата, в дома си. Тази забрана е най-древната и една от най-значимите.

ВАЖНО: Отивайте на гробището само в черни дрехи. Ако сте бременна и не се страхувате от тежка гробна енергия, тогава можете да посетите мястото на погребението на вашите роднини, облечени в червено – по този начин ще можете да защитите детето от неземни сили.

 

Continue Reading

Previous: Баба от Пазарджик грабна пушка, зае стрелкова позиция и стреля по инкасатор от ВиК
Next: Варненци се кръстят заради чудо рано сутринта край Морския храм Св. Николай Чудотворец

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.