Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шофьорка видя страшна гледка в полето до Околовръстното на София
  • Новини

Шофьорка видя страшна гледка в полето до Околовръстното на София

Иван Димитров Пешев април 13, 2023
gasgaskdiasdlaskdasi.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Ужасяващ инцидент се е разиграл в София. За него разказа във Фейсбук Мадлен Митева, която е участвала в случката.

Ето какво разказва тя:

“00.20ч. Околовръстен път, гр. София.

Прибирайки се към вкъщи, с периферното си зрение улових нещо необичайно в полето. Беше станало току що, върнах внимателно назад и бързо се притекох на помощ. 4ма младежи, можем и тинейджъри да ги наречем, Бог беше с тях и семействата им тази вечер.

Помогнах им да излязат, прегледах ги, успокоих ги … превързахме раните!

Шофирали са безрасъдно, прелетели са от едното през другото пътно платно, пропускайки огромна пътна табела и търкаляйки се в поляната. Истинско чудо, че не е имало друга кола в локалното с която да се сблъскат, че са пропуснали двата огромни пилона на табелата, както и факта, че никой от тези без колан отзад не е изхвърчал, за да го премаже колата.

Слагам 2 акцента на тази история:

Поне 20 минути отне, докато излязат, докато се осъзнаят какво става и къде се намират. Питаха ме къде са! Бяха в шок.

През това време никой не спря, НИКОЙ. Колите само минаваха и оглеждаха, сигурно са цъкали с език или са правили видео за социалките, но подминаваха 4те деца и самата жена в полето.
Може би около 30 тата минута в близък порядък спряха 2 коли с хора от ромски произход, които бяха готови да помагат. Вече се бяхме обадили, където е необходимо и само чакахме. Хората тръгнаха. След още около 20 минути спряха и 2 коли с мои съграждани, дойде и пътната помощ, помагаха с каквото могат.

1 от 4 се обади на родителите си – шофьора.

Едно от момичетата, така пищеше за майка си в първите минути, че ми трябваше време да осъзная, че жената не е загинала вътре. Майката се обади, момичето хукна в далечината. Тази жена сигурно няма и да разбере за катастрофата, заради страха на това момиче.

Аз днес съм благодарна, че няма да гледате в новините поредната трагедия преди голям празник.

Благодарна съм, че и аз самата не изживях по-голям ужас.

Обаче не съм ви благодарна, че не спирате. Това там са хора, в случая нечии деца. Утре може да сте вие, да са вашите деца.

Непонятно е за мен.

И моля ви хора, говорете с децата си, показвайте им обич и подкрепа. Трябва да знаят, да са убедени, че при нужда, каквото и да се е случило имат тая упора. Нека сте първите хора на които се обаждат, когато имат нужда от помощ.

Помагайте бе хора, обичайте другите човешки същества. Живейте си в балончетата, но подавайте ръка и навън … там също има хора!”.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мария забрави за проблемите, отиде на почивка с Миро Дзвера
Next: Вижте милионерския козунак за 175 лева бройката, който втрещи цяла София

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.