Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шофьорка видя страшна гледка в полето до Околовръстното на София
  • Новини

Шофьорка видя страшна гледка в полето до Околовръстното на София

Иван Димитров Пешев април 13, 2023
gasgaskdiasdlaskdasi.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Ужасяващ инцидент се е разиграл в София. За него разказа във Фейсбук Мадлен Митева, която е участвала в случката.

Ето какво разказва тя:

“00.20ч. Околовръстен път, гр. София.

Прибирайки се към вкъщи, с периферното си зрение улових нещо необичайно в полето. Беше станало току що, върнах внимателно назад и бързо се притекох на помощ. 4ма младежи, можем и тинейджъри да ги наречем, Бог беше с тях и семействата им тази вечер.

Помогнах им да излязат, прегледах ги, успокоих ги … превързахме раните!

Шофирали са безрасъдно, прелетели са от едното през другото пътно платно, пропускайки огромна пътна табела и търкаляйки се в поляната. Истинско чудо, че не е имало друга кола в локалното с която да се сблъскат, че са пропуснали двата огромни пилона на табелата, както и факта, че никой от тези без колан отзад не е изхвърчал, за да го премаже колата.

Слагам 2 акцента на тази история:

Поне 20 минути отне, докато излязат, докато се осъзнаят какво става и къде се намират. Питаха ме къде са! Бяха в шок.

През това време никой не спря, НИКОЙ. Колите само минаваха и оглеждаха, сигурно са цъкали с език или са правили видео за социалките, но подминаваха 4те деца и самата жена в полето.
Може би около 30 тата минута в близък порядък спряха 2 коли с хора от ромски произход, които бяха готови да помагат. Вече се бяхме обадили, където е необходимо и само чакахме. Хората тръгнаха. След още около 20 минути спряха и 2 коли с мои съграждани, дойде и пътната помощ, помагаха с каквото могат.

1 от 4 се обади на родителите си – шофьора.

Едно от момичетата, така пищеше за майка си в първите минути, че ми трябваше време да осъзная, че жената не е загинала вътре. Майката се обади, момичето хукна в далечината. Тази жена сигурно няма и да разбере за катастрофата, заради страха на това момиче.

Аз днес съм благодарна, че няма да гледате в новините поредната трагедия преди голям празник.

Благодарна съм, че и аз самата не изживях по-голям ужас.

Обаче не съм ви благодарна, че не спирате. Това там са хора, в случая нечии деца. Утре може да сте вие, да са вашите деца.

Непонятно е за мен.

И моля ви хора, говорете с децата си, показвайте им обич и подкрепа. Трябва да знаят, да са убедени, че при нужда, каквото и да се е случило имат тая упора. Нека сте първите хора на които се обаждат, когато имат нужда от помощ.

Помагайте бе хора, обичайте другите човешки същества. Живейте си в балончетата, но подавайте ръка и навън … там също има хора!”.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мария забрави за проблемите, отиде на почивка с Миро Дзвера
Next: Вижте милионерския козунак за 175 лева бройката, който втрещи цяла София

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.