Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На 34 години тя се скарва с мъжа си и заспива, събужда се отново след 20 години
  • Новини

На 34 години тя се скарва с мъжа си и заспива, събужда се отново след 20 години

Иван Димитров Пешев април 14, 2023
asdmasmdzmsdkasdksad.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Жена заспива за цели 20 години след скандал.

През 1954 година жителката на Днепропетровска област Надежда Лебедина заспала и се събудила 20 години по- късно. Едва през 1974 година. Случилото се станало истински шок за нея.

Една вечер 34 годишната Надежда се скарала много сериозно със съпруга си.

Конфликтът предизвикал у жената нестабилно емоционално състояние, в което тя легнала да спи.

На следващия ден Надежда не се събудила. Изплашените й роднини извикали медици. Обезкуражените лекари вкарали жената в психиатрична клиника, където й поставили диагнозите „шизофрения“ и „кататонен ступор“.

Надежда останала в клиниката четири години, след което майка й я взела вкъщи.

На петата година от съня, съпругът на Надежда починал.

Десетгодишната им дъщеря се оказала в детски дом, защото баба й, която се грижила и за Надежда не е имала възможност да я възпитава.

Самата Надежда признава, че през цялото време е чувала какво се е случвало около нея, но не е могла да реагира. Не е била в сили дори да помръдне пръст.

Постепенно сънят ставал все по- лек. Тя можела да движи главата си, ръцете, а също така се хранела, но не се събуждала.

През 1974 година почива майката на Надежда и точно в този момент жената се пробужда.

По- голямата й сестра Анастасия влязла в стаята и видяла, че майка им е починала. До нея лежала плачещата Надежда. Първоначално жената не повярвала, че е спала двайсет години.

За учудване на лекарите, тя се адаптирала към новия живот сравнително бързо. Приела порасналата си дъщеря, заинтересувала се от иновациите, които е пропуснала.

Трябва да се отбележи, че когато Лебедина се събудила, тя изглеждала на възрастта, на която е заспала – 34 години.

Но след пробуждането, организмът й стремително започнал да наваксва пропуснатото.

Според лекарите Надежда Лебедина стареела не с дни, а с часове, косата й се прошарила, а лицето – сбръчкало.

Надежда Лебедина почива на 74 годишна възраст. Диагнозата „шизофрения“ е призната за грешна. Даденият случай е оценен от съветските лекари като „истеричен патологичен сън“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Великолепния разказ на Ангел Каралийчев, на който сълзите сами излизат от очите ми
Next: Учените са категорични: Лошите очи и урочасването не са бабини деветини

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.