Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
Бременна майка на три деца трябва да продаде количката си, за да изхрани трите си деца, след като е била изоставена от съпруга си.
Ан Сарджънт седеше на пода в кухнята си и плачеше. Минаваше полунощ и това беше единственият момент, в който тя можеше да си позволи да покаже болката си — когато трите й деца спяха горе.
Ан усети как бебето се движи и постави нежна ръка на корема си. „Съжалявам“, прошепна тя на нероденото си дете. „Давам всичко от себе си, но не е достатъчно…“
Само преди два месеца Ан беше лъчезарно щастлива съпруга и майка, уверено очакваща раждането на четвъртото си дете и уверена в мястото си в света и в любовта на съпруга си. Тази жена я нямаше.
Дерек се беше прибрал една вечер и й каза, че си тръгва, просто ей така. „Но защо?“ попита Ан. „Не разбирам, мислех, че сме щастливи!“
„Бяхте щастливи!“ Дерек извика. „ТИ, не аз! Всичко, което направихте, беше да имате бебета и да се суете около тях, сега има още едно на път!“
„Но вие ИСКАХТЕ деца!“ — протестира Ан. „Беше щастлив всеки път, когато бях бременна…“
Семейството се гради на разбирателство и взаимно уважение.
„Щастлив?“ изпищя Дерек. „Щастливи ли сте, че отдадохте цялата си любов и внимание на децата? Всичко, което бях за теб, беше заплата! Е, това свърши!“
И така, три месеца след като Ан обяви четвъртата си бременност, Дерек го нямаше. Ан веднага излезе и си намери работа на непълен работен ден в местен магазин за хранителни стоки.
Собственикът би бил готов да й даде работа на пълен работен ден, но за това Ан трябваше да плати на гледачка за трите си момчета и това щеше да погълне по-голямата част от заплатата й, така че тя внимателно увеличи заплатата си. Но дори и с чека за издръжка на дете, изпратен от Дерек, това просто не беше достатъчно.
Ан започна да продава някакъв античен порцелан, който беше наследила от баба си, и с това плати за комуналните услуги за няколко месеца. Тогава тя продаде сребърен комплект четка и огледало, който имаше от малка, и с това плати за хранителни стоки. Малко по малко, докато коремът й растеше, Ан продаваше съкровищата си, за да запази семейството си безопасно и нахранено.
След това един ден не остана нищо друго за продажба, освен еднократно. Всичко с по-голяма стойност беше изчезнало. Ан погледна старата количка, която беше донесла от мазето.
Беше неин, когато беше бебе и беше използван от всяко от децата си на свой ред. Беше много старо, вероятно от шейсетте години, но беше в перфектно състояние.
Тя прокара ръка по розите, нарисувани отстрани, и сдържа сълзите си. Имаше нужда от тях за новото бебе, но още повече се нуждаеше от парите.
Мислеше да вземе добра цена за него на битпазара. Винтидж артикулите винаги са били популярни… И така тя занесе количката на битпазара и един от дилърите й даде 50 долара за нея. Изобщо не много, но всеки цент помогна.
Ан си тръгна, сигурна, че никога повече няма да види количката, но греши. Два дни по-късно тя отвори входната врата и видя количката на верандата!
Вътре имаше плик и Ан го отвори и прочете: „Моля, обадете ми се“. Съобщението беше последвано от телефонен номер. Ан се обади на номера, а жена й отговори.
„Здравейте?“ каза Ан. „Вие ли сте човекът, който остави количката? Как разбра на кого принадлежи и къде живея?“
„Дерек ми каза“, каза жената от другата страна. „Аз съм Грейс Робс. Мисля, че трябва да се срещнем.
Един час по-късно Грейс седеше на дивана на Ан и отпиваше чай. Тя беше хубава жена, шест или седем години по-млада от Ан, и изглеждаше много нещастна. Бледата й кожа беше на петна, а очите й бяха подути, сякаш е плакала.
„Откъде познаваш Дерек“, попита Ан, въпреки че в сърцето си вече знаеше отговора.
„Бях негова приятелка“, каза Грейс.
„Беше?“ попита Ан. „Вие скъсахте?“
„Всъщност днес“, каза Грейс и заплака. „Не знаех… не знаех нито за теб, нито за децата, нито за бебето… Разбрах, че съм бременна, и не знаех как да му кажа…“
„Така че отидох на битпазара с приятел и видях тази скъпа количка и я купих. Поставих го в средата на салона и завързах балони за него с послание: „Здравей, татко!“
„Но той не беше щастлив, както си мислех, че ще бъде. Той започна да крещи и да пита откъде имам количката и дали глупавата му жена ми я е дала. Той попита дали е шега.
„Той ми каза да го върна веднага, че не иска да знае за вашето бебе. Затова му казах: „Това е за НАШЕТО бебе.“ и тогава той полудя.“
„Той ме обвини, че искам да го хвана в капан, и каза, че вече има три братя с теб и още едно на път, и не иска моето бебе. Каза ми да изляза и да дойда при теб.
„Той каза: „Може да има всички крави за разплод под един покрив.“ Толкова съжалявам, не знаех за вас, предполагам, че изобщо не го познавах!“
Ан стана и прегърна плачещото момиче. „Всичко е наред. Ще се оправи, ще видиш.“
— Той ме изгони — тихо каза Грейс. „Нямам семейство тук и няма къде да отида. Имам работа, но с наемите в този град не мога да си позволя да живея сам, а кой ще иска бременна съквартирантка?“
„Аз ще!“ — каза Ан твърдо. „Имам нужда от наемател, защото това, което печеля, не е достатъчно и не мога да работя на пълен работен ден, защото не мога да си позволя детегледачка за след училище.“
— Но… — лицето на Грейс грейна. „Работя онлайн! Мога да се грижа за децата след училище. Обичам децата!”
„Значи мога да взема работа на пълен работен ден?“ — попита доволна Ан. „Собственикът на хранителния магазин иска аз да го управлявам вместо него. С ваша помощ мога! И не е нужно да се тревожите за неща за бебето. След три деца имам достатъчно за армия.
Грейс се усмихна през сълзи. „И ние също имаме количката…“ посочи тя. „Сигурен ли си? Това е бебето на Дерек…“
— Не — поклати глава Ан. „Това е ВАШЕТО бебе и братът и сестрата на моите деца, това е всичко, което има значение.“
Двете жени започнаха нов живот заедно и когато бебето на Ан се роди, Грейс беше там. Когато четири месеца по-късно дойде ред на Грейс, Ан я хвана за ръката. Те станаха истинско семейство и заедно отгледаха петте си деца.
Що се отнася до Дерек, той имаше няколко неуспешни връзки и накрая почука на вратата на Ан. Той беше шокиран, когато видя Грейс там и поиска да говори с Ан. „Какво искаш, Дерек?“ — попита Ан.
„Липсваш ми, скъпа…“ каза Дерек.
Ан го гледа дълго, след което каза: „Съжалявам, така че не се интересувам!“ И тя затвори вратата пред лицето му.
Какво можем да научим от тази история?
Ако работим заедно, можем да преодолеем всеки проблем. Ан и Грейс не можеха да оцелеят сами, но заедно бяха непобедим отбор.
Семейството се гради на разбирателство и взаимно уважение. Ан и Грейс изковаха семейство от приятелството и взаимната си подкрепа.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: