Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В Италия Великден е по-евтин, отколкото в България
  • Новини

В Италия Великден е по-евтин, отколкото в България

Иван Димитров Пешев април 16, 2023
itaistiasltasktas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Колкото и да са скъпи яйцата, не може без тях, казва Веселин Калановски

Великден е! Без значение от инфлации и деноминации, празникът идва и си отива.
Както всяка година. Как и колко дълбоко бърка в джобовете ни?

 

„Скоро бях в Рим и ви уверявам, че някои от нещата там са по-евтини, отколкото
в България. Това е нереално!“, диви се певицата Теди Кацарова.

 

На нея и чешкия
й приятел Ян им прави силно впечатление големият ръст на цените в последните две
години у нас.

 

 

Теди ще покаже на Ян как посрещаме у нас Великден

 

„Не знам защо и какво се случи, но разликата е огромна! Как е възможно така рязко
и за толкова кратък период всичко да поскъпне“, добавя Теди, според която хората
издъхват и за всички ще е много трудно да посрещат празници оттук нататък. „Не
знам защо всички смятат, че щом сме артисти, сме милионери.

 

И нас повишението
ни засяга! А в сектора ни промяна в цените няма и не мисля, че е удачно“, твърди
дъщерята на Силвия Кацарова и пожелава за празника да сложим здравето си на преден
план. „А парите все ще ги изкараме!“

„Скъпи – не скъпи, това е положението! Хубав празник е, не може човек да не купи
яйца“, казва актьорът Веселин Калановски, за когото традицията е по-важна от цените.
„А и нямам намерение да боядисвам индустриални количества“, пошегува се екранният
Харизанов от нашумелия сериал на БНТ „Вина“.

 

 

Козунаците приготви жената на дядо Веско – баба Жени

 

Актьорът заедно с жена си Жени, една от дъщерите си и нейния приятел е в: „Една
барака в с. Емона, в която живея понякога, когато имам време. Тук е прекрасно
и странно място. Години наред ние, виладжиите, го чистихме и подновихме старата
му порутена църква.

Сега възстановяваме манастир от средата на XIX век. Макар
и рядко да има свещеник, всички се събираме за празника и обикаляме черквата,
хапваме козунак, чукваме се с яйца.

А местният ресторант прави обяд и го раздава
на хората от селото. Изобщо стана си прекрасна традиция за всеки Великден“, споделя
Калановски от брега на морето и под зоркия поглед на сокол, кръжащ в същия миг
над главата му.

 

Дядо Веско, който от броени дни е в тази си житейска роля с първородната си внучка
Ева, пожелава да сме живи и здрави, „И да спре тази тъпа война и България да се
оправи по пътя на разума, а не на национализма.

А в личен план – работа, работа
и пак работа, която вече ми носи само удоволствие. Пожелавам си и още внучета
– при наличието на 4 деца надявам се да станат повече!“, допълва Калановски.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страшни данни! Саламите натъпкани със заместители и индустриална химия
Next: Драго Чая: Тази страшна тайна за мен бях погребал завинаги, но не мога повече да мълча

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.