Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не е лошо свекървата да живее близо до нас
  • Новини

Не е лошо свекървата да живее близо до нас

Иван Димитров Пешев април 18, 2023
svasrkaskrasiraskr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Свекървата не винаги е страшилището, за което сме свикнали да чуваме.

Всъщност на първо място възниква въпросът: Що е то свекърва? Майката на съпруга е свекърва на жена му. Жената от своя страна се нарича снаха (на свекървата). Може би не ви стана ясно, но ако имате свекърва вкъщи, ще ви се изясни.

И да не сте силно запознати с роднинските връзки у нас, то сте запознати с нарицателното, в което свекървата се е превърнала – използваме го за всеки повтарящ, натрапващ се човек, от който ни идва до гуша.

Но свекървите не са по презумпция лоши и ние ви подготвихме няколко смели предложения за ползите от това да живеете близо до този вид роднина.

Гледа децата
Под „гледа децата” не си представяйте да й ги завещаете за вечни времена, но когато се наложи по спешност да ги вземе от детската градина, няма да се налага да сменя самолет, кораб и метро, докато стигне.

Това важи и за вечерно излизане, за разходка на площадка, за притичване за обяд др.

Готви (за сина си)
Ако свекървата живее в друг град, село, държава, тя ще се тревожи, че от „буламачите” на жена му синът й си стои гладен.

Едно такова притеснение би било спестено на вашата свекърва, ако тя живее наблизо. Защото тя ще готви любимите гозби от детството на отрочето и той веднъж завинаги ще бъде сит.

А и цялото му семейство ще хапне от нея, защото някак си е неудобно само една порция да донесе.

Помага с домакинството

Ако свекърва ви живее съвсем близо до вас, то вероятно идванията й не са така формални, както когато идва от далеч.

Когато сте врата до врата, тя не се чувства като гост у вас, а като у дома си. А домакините имат задължения към домакинството.

Затова и тя не би следвало да се смущава да измие пет чинии, ако ги завари в мивката.

Има още много неща, за които можем да се сетим – децата ви се радват често на присъствието на баба, чувствате се близки.

Ако някое от двете домакинства – младите или старите, има проблем, винаги има на кого да разчита.

Та дори и това, че ще си разделите една огромна диня, която не можете да изядете сами, пак е в плюс. Затова не подценявайте свекървите и не бягайте непременно далеч от тях, когато избирате жилище.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дори и от отвъдното, преподобна Стойна изпълнява желания, написани на лист
Next: Евгени Минчев с разтърсващи факти за живота на Ружа Игнатова

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.