Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Връщат Господари на ефира на екран!
  • Новини

Връщат Господари на ефира на екран!

Иван Димитров Пешев април 19, 2023
ggsdasodoasitast.png

„Господари на ефира“ може съвсем скоро да се върне отново триумфално в ефир, гласят последните горещи слухове.

 

И макар от екипа на хитовото предаване да не са излезли още официално с конкретна позиция в тази посока, вече дават ясни значи, че готвят мощен рестарт на проекта, който през годините се превърна в любимо предаване на мнозина.

„Господарите“ най-вероятно ще се завърне в програмата още от тази есен, но е възможно да го пуснат и през лятото, когато пък тв програмите така и така няма да предлагат кой знае какво заради отпускарския сезон.

Наскоро от екипа на шоуто вдигнаха луд купон, с цели 400 човека, за своята 20-та годишнина, цели 5 години след спирането на „Господарите“.

А на партито бяха поканени всички популярни лица от шоуто – водещи, репортери, адреналинки и служители, които са се трудили зад кадър, както и огромна част от най-разпознаваемите лица от светските хроники. Точно това даде и повод да се коментира усилено, че проекта отново ще грейне на екран.

Както е известно, след свалянето си от екран, „Господари на ефира“ мина в онлайн вариант, а и не се намери медия, която да го купи, тъй като явно се е оказала прекалено скъпо. От Нова го махнаха от програмата си след скандал с репортер, който излъга, че са го пребили по време на работа, за да си вдигне рейтинга, което се отрази и доста пагубно на имиджа на шоуто.

Екипът обаче, положи огромни усилия да обърне случая на шега, но въпреки това от телевизията взеха категорична позиция и се разделиха с продукцията.

Въпреки проблемите, продуцентът Джуди Халваджиян не се отказа от предаването. Продължи да го прави в онлайн пространството, но в интернет и в далеч по-скромен вариант. И така вече 5 години. Явно обаче, е дошъл момента за голямото завръщане, пише „Уикенд“.

Освен това и продуцентът Маги Халваджиян даде ясна заявка за завръщане с думите: „За мен 20 години е нищо. Докато не видя 50… за мен 50 е хубавата цифра и вървим в оная посока – да стигнем 50.“

 

Брат му Джуди също се изказа така, като че ли продукцията му никога не е била спирана и добави, че има много хора, които „ни уважават, обичат и искат да се върнем в ефира. Тази енергия между хора, които обичам и уважавам, искам да се превърне в едно ново начало“.

Знаковият водещ на шоуто Димитър Рачков пък каза, че „обществото има нужда от това предаване. Телевизията! Ефирът има нужда от това предаване!“, а финалната реплика в репортажа бе на Мария Игнатова, която перифразира на английски Арнолд Шварценегер от филма „Терминатор“: „Ще се върнем!“./

Continue Reading

Previous: Капитонова печели Хелс китчън?
Next: Възрастна дама помага на самотен баща да смени памперса на бебето си, на следващия ден той пристига в дома й с луксозна кола

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.