Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В мрежата: Знам истината за бебето на Камелия, повече глупости не ми се слушат, затова си отварям устата
  • Новини

В мрежата: Знам истината за бебето на Камелия, повече глупости не ми се слушат, затова си отварям устата

Иван Димитров Пешев април 20, 2023
mrerjasjrjasjtasktas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Камелия вече е щастлива и горда майка, а новината съобщи вчера самата тя в социалните мрежи.

 

Новият член на семейството й, очаквано, предизвика нещо страшно в мрежата, където феновете й буквално полудяха от щастие.

Но като всеки път – дори за такава новина се намират и недоброжелателни коментари, които обаче, също не останаха незабелязани.

„Честит Великден. За нашето семейство е НАЙ-ВЕЛИКИЯТ.

Имаме си БЕБЕ. Благодаря на всеки помогнал за раждането ти, мило наше ВСИЧКО…“.

Това гласи посланието на фолкзвездата Камелия, която със сигурност е на седмото небе от щастие.

Някои от крайно неуместните след такава новина реакции нямаше как да не провокират и този ответен удар.

Честито! 52-годишната Камелия стана майка на бебе

Повлиян от писанията Никифор Иванов отвърна гневно, но и с основание по следния начин:

„Радвам се много за щасливата вест, която Камелия реши, да сподели с цяла България.

 

Още повече се радвам, че над 90% от хората пишат положителни слова и се радват заедно с певицата, но не мога да си замълча и реших „да нашамаря“ тези, които пишат глупости и търсят под вола теле, както се казва в една хубава родна поговорка.

Откъде дошла, ама как било дошло, това не било възможно, тя била на еди колко си години. Вие сериозно ли бе?

Такова дъно ли удара народа ни като масово общество. Трудно ли е да се зарадваш и да напишеш две думи с положителен характер на певица, като Камелия, която се знае от малки до големи.

Стига, дъното сме го ударили, сега надолу ли искате да копаете? Противно е.

Ками знам, че част от тази злоба ще ти се мерне пред очите, хвърли я в коша и се радвай на чудесното си бебе“, гласи написаното от потребителя в социалните мрежи. Очаквано мнението му е натрупало солидно количество лайкове

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жена спасява моторист, който пада тежко от мотоциклет, на следващия ден цяла банда идва при нея и дъщеря й
Next: Зов за помощ! 39-годишен бургазлия се нуждае спешно от средства за лечение в чужбина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.