Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наближава Томина неделя, наричана още Великден на мъртвите – ето какво за нищо на света да не правите в този свят ден
  • Новини

Наближава Томина неделя, наричана още Великден на мъртвите – ето какво за нищо на света да не правите в този свят ден

Иван Димитров Пешев април 20, 2023
tttoasktasmtnas.png

На 23 април християнският свят чества Томина Неделя – всъщност празникът е с подвижна дата и се отбелязва в неделята след Великден , с която завършва цикълът Великденски празници. Денят е известен още и като Великден на мъртвите .

Празникът е посветен на един от най-жертвоготовните ученици на Христос, но и най-недоверчивите, който изказва съмнение, че Исус е възкръснал и иска да докосне раните по дланите му, за да повярва, че е той – апостол Тома, познат именно заради това си недоверие като Тома Неверни.

 

Денят е и празник на носещите името на апостол Тома.

Имен ден празнуват Тома, Томислав и хората с производните на тези имена. Преди да седнете на празничните маси обаче, важно е да посетите гробните места на починалите си близки, да запалите свещичка, да ги прелеете и прекадите. Раздават се и специални подевки, свързани с Великден на мъртвите.

Вижте какво се прави на Томина Неделя.

Томина Неделя – какво се приготвя за празника

По стара традиция и по канон в съботата преди Томина Неделя жените отново омесват козунаци и изписват яйца, както преди Възкресение Христово. Този път обаче те са за починалите им близки, защото Томина Неделя е Великден на мъртвите и се раздават на гробището именно великденски яйца, за да се предпазят покойните от превъплъщение.

 

В някои краища на страната по тредиция хората оставят яйцата на гроба на близките си, което обаче е неправилно и не е по канон. По-добре е да бъдат раздадени за „Бог да прости“.

 

Какво не се прави на Томина Неделя?

На Томина Неделя се раздава за починалите, посещават се гробните места, приготвят се ястия и се празнуват именни дни на носещите името на апостол Тома. Има ли нещо, което не трябва да правите на празника? Да, оказва се, че забранена е… работата. Което звучи на домакините повече от прекрасно.

 

На Томина Неделя не се върши домакинска работа, не се мие, не се пере, както не се работи и през цялата седмица след Възкресение Христово, наречена Светла или още Празна седмица. Старите хора казват, че „не се захваща тежка работа“.

Естествено домакините, които ще посрещат гости и имат именници, могат да приготвят трапезата – тази работа не е забранена и не се счита за тежка.

 

В някои части на България по традиция на Томина Неделя се организират панаири, народни веселия, пеят се песни и се играят хора, което показва, че честват деня не като тъжен празник, въпреки че се посещават гробните места на починалите на този ден.

 

Откъде идва името на Томина Неделя?

Името на празника е свързано с един от 12-те апостола на Христос. Неделята, посветена на Тома Неверни, е кръстена на него – Томина Неделя. Празникът обаче е познат и с други имена – „Празна неделя“ и „Светла неделя“, както и седмицата след Възкресение Христово е позната като Празна и Светла.

Денят след Томина Неделя

След Томина Неделя приключва периодът, в който по канон не се правят годишнини от смъртта и помени за починалите, започващ от Лазаровден.

 

Денят след Томина Неделя – понеделникът – също е празник – Софинден. Отбелязван е в миналото като ден, в който хората молели Бог да ги предпази от суша. По стара традиция на този ден яйцата са забранени за консумация, но пък старите хора съветват да измиете сутринта лицето си с вода, в която е стояло червено великденско яйце.

 

Традициите и за този празник варират в различните части от страната, като на много места празникът не е приет като такъв и не се чества, което най-вероятно е свързано с факта, че в съвременния свят масово хората не се грижат за земя, поради което не се страхуват от сушата и не молят Бог да им изпрати дъжд, който да даде плодове и да напълни масата им.

Continue Reading

Previous: Бялото злато за тялото ви- като научих колко е полезно веднага започнах поне веднъж на ден да ям от него
Next: Мъж върна 140 хил. лв. на възрастно семейство

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.