На 23 април християнският свят чества Томина Неделя – всъщност празникът е с подвижна дата и се отбелязва в неделята след Великден , с която завършва цикълът Великденски празници. Денят е известен още и като Великден на мъртвите .
Празникът е посветен на един от най-жертвоготовните ученици на Христос, но и най-недоверчивите, който изказва съмнение, че Исус е възкръснал и иска да докосне раните по дланите му, за да повярва, че е той – апостол Тома, познат именно заради това си недоверие като Тома Неверни.
Денят е и празник на носещите името на апостол Тома.
Имен ден празнуват Тома, Томислав и хората с производните на тези имена. Преди да седнете на празничните маси обаче, важно е да посетите гробните места на починалите си близки, да запалите свещичка, да ги прелеете и прекадите. Раздават се и специални подевки, свързани с Великден на мъртвите.
Вижте какво се прави на Томина Неделя.
Томина Неделя – какво се приготвя за празника
По стара традиция и по канон в съботата преди Томина Неделя жените отново омесват козунаци и изписват яйца, както преди Възкресение Христово. Този път обаче те са за починалите им близки, защото Томина Неделя е Великден на мъртвите и се раздават на гробището именно великденски яйца, за да се предпазят покойните от превъплъщение.
В някои краища на страната по тредиция хората оставят яйцата на гроба на близките си, което обаче е неправилно и не е по канон. По-добре е да бъдат раздадени за „Бог да прости“.
Какво не се прави на Томина Неделя?
На Томина Неделя се раздава за починалите, посещават се гробните места, приготвят се ястия и се празнуват именни дни на носещите името на апостол Тома. Има ли нещо, което не трябва да правите на празника? Да, оказва се, че забранена е… работата. Което звучи на домакините повече от прекрасно.
На Томина Неделя не се върши домакинска работа, не се мие, не се пере, както не се работи и през цялата седмица след Възкресение Христово, наречена Светла или още Празна седмица. Старите хора казват, че „не се захваща тежка работа“.
Естествено домакините, които ще посрещат гости и имат именници, могат да приготвят трапезата – тази работа не е забранена и не се счита за тежка.
В някои части на България по традиция на Томина Неделя се организират панаири, народни веселия, пеят се песни и се играят хора, което показва, че честват деня не като тъжен празник, въпреки че се посещават гробните места на починалите на този ден.
Откъде идва името на Томина Неделя?
Името на празника е свързано с един от 12-те апостола на Христос. Неделята, посветена на Тома Неверни, е кръстена на него – Томина Неделя. Празникът обаче е познат и с други имена – „Празна неделя“ и „Светла неделя“, както и седмицата след Възкресение Христово е позната като Празна и Светла.
Денят след Томина Неделя
След Томина Неделя приключва периодът, в който по канон не се правят годишнини от смъртта и помени за починалите, започващ от Лазаровден.
Денят след Томина Неделя – понеделникът – също е празник – Софинден. Отбелязван е в миналото като ден, в който хората молели Бог да ги предпази от суша. По стара традиция на този ден яйцата са забранени за консумация, но пък старите хора съветват да измиете сутринта лицето си с вода, в която е стояло червено великденско яйце.
Традициите и за този празник варират в различните части от страната, като на много места празникът не е приет като такъв и не се чества, което най-вероятно е свързано с факта, че в съвременния свят масово хората не се грижат за земя, поради което не се страхуват от сушата и не молят Бог да им изпрати дъжд, който да даде плодове и да напълни масата им.