Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Къщите до този голям наш град поскъпнаха двойно, българите са полудели по тях
  • Новини

Къщите до този голям наш град поскъпнаха двойно, българите са полудели по тях

Иван Димитров Пешев април 20, 2023
dasdakskyasiykasyas.png

Цените на къщите на разстояние до 50 км от Пловдив са нараснали над два пъти през последните няколко години, показва справка за наличните обяви за продажби, пише Труд бг.

В селата на по-голямо разстояние къщите остават по-достъпни, но също значително са поскъпнали.

 

Основната причина за това е желанието на много хора да живеят извън големия град, но същевременно да могат да ползват всичките му удобства.

Желанието на хората да имат собствено пространство за семейството нарасна по време на пандемията, а оттогава интересът към селските къщи не намалява.

Селската къща осигурява на собствениците двор, живот по-близо до природата, чист въздух, по-голямо спокойствие, възможност за паркиране пред входната врата или дори в собствен гараж.

Голямото търсене и недостатъчното предлагане на съвременни къщи доведе и до сериозен ръст на цените им.

Това се отнася не само до села като Белащица и Марково, в които живеят редица заможни пловдивчани, а и за по-отдалечени населени места, в които къщите преди няколко години се продаваха на безценица.

В села като Дедево и Бойково до преди пет години човек можеше да купи вила за 20-30 хил. евро. Сега цените са поне двойни, а някои нови къщи със съвременни удобства струват около 250 хил. евро.

За големия интерес към селските имоти допринесе и възможността на много хора да работят от дома си.

При положение, че не им се налага всеки ден да пътуват до офиса, те често избират живот на село, далеч от твърде пренаселения град със задръствания и проблеми с паркирането.

Повечето хора обаче не искат изцяло да прекъснат връзките си с големия град.

Затова дори да купят къща край Пловдив с идея целогодишно да живеят в нея, запазват и градския си имот, в който могат да се върнат по всяко време.

Заради големия интерес към селските имоти много инвеститори започнаха да купуват терени и да строят къщи. Изграждат дори мини квартали с къщи в близките до Пловдив села.

В община Родопи средните цени на къща са 220 хил. евро, в община Куклен – 130 хил. евро, в Перущица – 120 хил. евро.

В по-равнинните райони на изток от Пловдив цените са по-ниски. В Садово средните цени за къща са 75 хил. евро, в Първомай – 42 хил. евро, Раковски – 90 хил. евро, Брезово – 50 хил. евро. На юг от Пловдив най-скъпо е в община Марица със средни цени на имотите от 150 хил. евро, а в общините Съединение и Калояново средните цени са около 55 хил. евро.

В селата около Хисаря и Асеновград цените на къщите най-често са около 80 хил. евро. По-големите имоти в добро състояние струват доста по-скъпо. Дори за стари къщи на гредоред, които имат нужда от сериозен ремонт, има купувачи, които дават над 50 хил. евро.

В “пазара на продавача” сме

Няколко купувачи се борят за един имот

100 хил. евро за двустаен във Варна

Във Варна най-търсено е новото строителство с изложение към морето.

В момента пазарът на имоти във Варна е в ситуация, която експертите наричат “пазар на продавача”. За едно жилище има няколко купувачи, които са склонни да платят цената, обясниха брокери на имоти. Това поддържа високи цените на имотите.

“Очакванията ни са в следващите месеци да има леко задържане на ситуацията и да навлезем в така нареченото “плато”, в което да се изравнят продавачите и купувачите. Това ще даде възможност на купувачите за по-добри сделки”, обясниха брокери от Варна.

В морската столица брокерите отчитат ръст на продадените жилища с цел инвестиция. “Ако става въпрос за живеене, търсят имот с две или три спални, а ако става въпрос за инвестиция, най-търсеният апартамент остава двустайният, защото е най-ликвиден. Тоест, когато решиш можеш най-бързо да го продадеш”, обясняват брокери.

Затова при новото строителство преобладават двустайните жилища. Повече от половината нови апартаменти във Варна са двустайни, следвани от тристайните, а най-нисък е делът на тези с шест и повече стаи.

Цените на двустайните апартаменти във Варна са над 100 хил. евро. Купувачите предпочитат новото строителство. Най-голямо е търсенето на жилища в близост до морската градина във Варна, предимство е апартаментът да има изглед към морето

Continue Reading

Previous: Реална е новината за българската гимнастичка Боряна Калейн, на 100% отговаря на истината
Next: Бог е помислил за всичко! Това е една от най-лечебните билки на планетата, а ние дори не я забелязваме, ето какво лекува

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.