Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
Самотна стара вдовица забелязала младо момче да почиства боклука в имота й всеки ден, без да знае причината. Тя търсеше отговори и това, което момчето му каза, докосна сърцето й и я накара да промени напълно завещанието си.
Едан живееше в малко фермерско селце и къщата му беше до имота на стара вдовица на име Алис. Той живееше в малка селска колиба заедно с майка си. Баща му ги напусна отдавна.
Не искайки синът й да свърши като баща си, майка му Кристин го отгледа с толкова много любов и грижа, надявайки се, че един ден самият той ще стане мил и нежен мъж.
Кристин щеше да работи във фермата им, за да ги храни всеки ден. Когато Едан беше по-малка, старата им съседка Алис й помагаше, като караше Идън да остава при нея всеки следобед, докато тя бе навън и събираше реколтата си.
За съжаление, само няколко години по-късно тя започна да изпитва различни здравословни проблеми. Тя помоли Кристин да не води повече Едан в дома й, тъй като вече не можеше да се грижи за него, както преди.
Алис имаше двама сина, които живееха далеч от нея, но идваха през уикендите. Те обаче не бяха там, за да я посетят, а за да купонясват с приятелите си. В края на краищата малкото им селце се намираше близо до оживен квартал, пълен с барове.
Почти всеки уикенд синовете й оставаха в къщата й. Те тръгваха по залез слънце, за да излязат и купонясват, и се връщаха по изгрев слънце.
Те се държаха грубо с майка си, мислейки я за самотна старица. Бяха шумни и не им пукаше дали това пречи на майка й да спи. Освен това понякога вдигаха шумни купони в задния й двор със свои приятели. Те щяха да объркат къщата и задния двор, без да си правят труда да почистят след това.
— Защо не вечеряме по-рано, преди двамата да си тръгнете? Алис често ги питаше.
„Няма нужда, мамо. Отиваме да хапнем нещо в града. Не чакай“, отговаряха те.
Алис се натъжи как двамата й сина могат да отделят време за приятелите си, но не и за нея. Тя нямаше сърце да ги помоли да почистят след себе си, защото не искаше и те да спрат да идват. Предпочита да ги кара да бъркат в къщата всеки уикенд, отколкото изобщо да не ги вижда.
Един конкретен ден, след като двамата й сина се върнаха с колата в домовете си, бъркотията започна да оказва влияние върху Алис. Тя вече не можеше да понася миризмата, идваща от двора й, но не можеше да направи нищо по въпроса, тъй като не можеше да стои дълго време.
Тя се молеше за чудо, надявайки се някой природен феномен да изтрие боклука от двора й. Въпреки че това не се случи, тя чу шум отвън, че някой мете. Алис заспа с този звук и се събуди на следващия ден, за да чуе как някой отново мете.
Тя погледна през прозореца и видя Едан да почиства двора й. Страхувайки се, че здравето й ще се влоши още повече, ако бъде изложена навън, тя остана на закрито.
Въпреки това, след като дни наред гледаше Едан да чисти след синовете й, тя не можеше да издържи повече. Тя се обади на майката на Едан по телефона, като я попита защо младото момче почиства боклука, който собствените й синове са разпръснали всеки уикенд.
„Не знам нищо за това, бабо Алис“, отговори Кристин. — Трябва да попитате самия Едан.
С това Алис покани Едан при себе си. Той дойде веднага и забеляза, че Алис трудно ходи. След като отвори вратата, тя легна на дивана, за да си почине уморените крака. Тогава тя попита момчето защо продължава да чисти двора й.
„Когато попитах мама защо вече не идваш да ни видиш, тя ми обясни, че ти е трудно да дишаш заради мръсния въздух навън“, обясни той. „И така, помислих си, че ако се опитам да почистя твоя район, можеш да излезеш отново и да се насладиш на чистия въздух.“
Алис беше трогната от искрения жест на Едан. Тя осъзна, че Кристин не може да обясни болестта си на младото момче, така че вместо това му каза, че й е трудно да бъде на открито поради замърсяването.
„Ти, сладко момче. През толкова много години никой не се е грижил за мен така, както ти“, каза тя през сълзи. „Благодаря ти, дете мое. Сега се чувствам много по-добре благодарение на твоята помощ“, каза тя, уверявайки Едан, че усилията му не са били напразни.
Едан сияеше от радост. „Наистина ли, бабо Алис? Чувстваш ли се много по-добре?“ – попита я той.
Алис кимна и направи всичко възможно да се изправи. „Аз съм. Искате ли да се разходим накратко с мен навън?“ – попита тя младото момче.
Всеки ден след това Алис и Едан правеха бързи разходки навън в нейния двор. Въпреки че започнаха с кратки разстояния, тези разходки в крайна сметка се удължиха, докато Алис успя да стигне до къщата на Едан, където вечеряха и разменяха истории с майка му.
Алис беше изненадана, че ежедневните й разходки с Едан в крайна сметка помогнаха за подобряване на здравето й. Позволява й да остане активна и да диша чист въздух.
Един ден, докато се разхождаха, Едан забеляза, че Алис върви много по-бързо, отколкото преди. Той я попита: „Лекарите излекуваха ли те, бабо Алис?“
Алис погледна невинното младо момче и се усмихна. „Не, скъпа. Ти ме излекува!“ – отвърна тя, прегръщайки го.
Алис почувства толкова много любов от Едан и осъзна, че чувства повече любов и грижа от него, отколкото от собствените си синове. Поради това тя реши да промени завещанието си, оставяйки наследство на Едан вместо на синовете си.
След като Алис почина няколко години по-късно, синовете й откриха, че тя е оставила къщата си на Едан и бяха вбесени, обвинявайки Кристин и Едан, че манипулират майка си. „Каква схема завъртяхте на старата ни майка?! казаха те, нахлувайки в дома им.
„Не сме изпълнили никаква схема. Всъщност нямам нужда от къщата на баба Алис. Можете да я вземете. Всичко, което искам, е да ми заемете 50 долара и да прекарате деня с мен“, каза им Едан.
Двамата мъже се подиграваха, клатейки глави. Те му подадоха банкнота от 50 долара и продължиха да го питат: „Какво планирате за нас днес?“
„Елате след мен“, каза Едан, тръгвайки към града. Той завел двамата мъже в цветарски магазин, откъдето купил голям букет. После ги изведе от цветарския магазин и ги изведе мълчаливо на улицата.
„Къде отиваме? Водиш ли ни на среща?“ — подигра се един от синовете на Алис.
„Продължете да вървите“, каза им Едан.
В крайна сметка те стигнаха до малкото гробище на своя град, където Алис беше положена да почива. Едан ги заведе до гроба на Алис и постави прекрасния букет цветя върху него.
— Забелязах, че никой не е донесъл цветя на баба Алис по време на погребението й — тихо каза Едан. „Тя заслужава красив букет за своята безкористност, любов и състрадание. Ако не можете да го направите за нея, не се притеснявайте, аз ще го направя.“
Двамата синове на Алис бяха замръзнали от шок. В този момент им стана ясно колко лошо са се отнасяли с майка си, когато беше жива, а дори и сега, когато беше мъртва.
Двамата мъже се спогледаха с вина в очите. Те осъзнаха, че са се фокусирали върху толкова повърхностни неща през последните години, че са пренебрегнали единствения човек, който някога им е показвал истинска и безусловна любов.
Същата вечер Едан вечерял просто с Кристин, когато някой почукал на вратата им. Когато Едан отиде да отвори, той беше изненадан да види синовете на Алис. — Забрави ли нещо? – попита ги той.
— Не — каза един от тях. „Съжаляваме, че те обвинихме, че се възползваш от майка ни. Трябва да сме благодарни, че тя те имаше да се грижиш за нея през всичките тези години“, каза той извинително.
„Моля ви, ние настояваме да запазите къщата й. Вие се грижихте за нея вместо нея; моля, продължавайте да правите това. Ние така или иначе не планираме да живеем там“, каза му другият син, като му подаде ключа.
Първоначално Едан отказа, но двамата мъже настояха. В крайна сметка Едан се закле да се погрижи за къщата и да възстанови фермата, която Алис и нейният съпруг някога са работили усилено, за да създадат.
Двамата мъже продължиха да посещават всеки уикенд, този път не за да купонясват, а за да се уверят, че Едан и Кристин имат всичко необходимо, за да живеят комфортно.
Какво можем да научим от тази история?
Каквото повикало, такова се обадило. Едан направи всичко възможно да помогне на Алис, без да очаква нищо в замяна. В крайна сметка той получи голяма награда за своята доброта и всеотдайност. Междувременно синовете й, които изобщо не се интересуваха от нея, не получиха нищо.
Добротата поражда чудеса. Докато жестът на Едан да почисти имота на Алис не я подкрепи към най-доброто здраве, начинът, по който той я подкрепяше и се появяваше за нея всеки ден, я укрепи и й даде мотивация да води по-здравословен начин на живот.
Споделете тази история с близките си. Може да ги вдъхнови и да направи деня им.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: