Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
Индустриалист милионер се подиграва на годеника на дъщеря си, когото нарече „скитник“, защото не е богат човек, и разваля връзката им. Но години по-късно той трябва да му се извини.
Като повечето родители, Дийн Робинсън искаше най-доброто за детето си и като толкова много от нас, той вярваше, че знае какво е това. Така че, когато Елизабет Робинсън, единствената дъщеря на милионера индустриалец, му каза, че е влюбена, той беше любопитен – и притеснен.
Елизабет беше зеницата на окото му и що се отнася до него, никой не беше достатъчно добър за неговата малка принцеса. Когато срещна Джак Хамилтън, той беше ужасен. Дъщеря му заслужаваше много по-добро от дългокос студентски клошар!
Джак беше висок и красив с широка, честна усмивка и Дийн можеше да разбере защо Елизабет беше влюбена в него. Но добрият външен вид не беше това, което бащите търсеха в добрия съпруг. Финансовата сигурност и бъдещите перспективи бяха.
— И така — каза Дийн с ледена усмивка, насочена към Джак. „Как точно смятате да издържате дъщеря ми?“
Не съдете за стойността на един човек по банковата му сметка.
— Татко! — извика гневно Елизабет. „Няма нужда никой да ме издържа! Ставам архитект…“
Дийн вдигна ръка. — Попитах Джак, не теб, Лизи — каза той. „С какво се занимават родителите ти и какви са плановете ти за бъдещето?“
Джак погледна Дийн в очите. „Баща ми е портиер, а майка ми е домакиня. Нямаме пари, г-н Робинсън, ако това питате. Но аз обичам дъщеря ви и съм готов да работя с пръсти до мозъка на костите си за нея.“
— Звучи добре — каза Дийн подигравателно. „До мозъка на костите, казвате! И каква работа вършите?“
„В момента си проправям път през колежа. Обслужвам по масите“, обясни Джак. „Живея с приятели…“
— Клошар! — извика Дийн. „Трябва да дам дъщеря си на скитник? Мислиш ли, че съм глупав, колежанче? Махай се от къщата ми!“
— Татко! Елизабет изпищя. „СПРИ!“
Но Дийн, едър мъж, хващаше Джак за ръката и го блъскаше към вратата. След минута Джак беше изхвърлен през прага и се стовари с вик на предното стъпало.
Елизабет се втурна към Джак, но баща й я задържа. „Никога не се връщай, неудачник! Дъщеря ми заслужава по-добро и ако наистина я обичаш, знаеш това!“
Дийн затръшна вратата и се обърна към ядосаната си дъщеря с разбито сърце. — Как можа, татко? извика тя. „Обичам го!“
— Бебе — каза Дийн. „Всичко, което искам, е най-доброто за теб. Ако този млад мъж те обича, той ще направи всичко, за да те заслужи. Така че нека видим какво ще се случи…“
Но нищо не се случи. След като беше изхвърлен от къщата на Дийн, Джак изчезна.
Той никога повече не се свърза с Елизабет и никога не приемаше обажданията й. Приятелите му казаха, че е заминал, но не знаят къде. Дийн каза на дъщеря си, че това е ясен знак, че Джак е бил ловец на богатство, който е загубил интерес, когато е видял, че играта му е приключила.
След плачливи месеци Елизабет започна да си мисли, че може би баща й е прав. Когато завърши колежа три години по-късно, тя започна да се среща с мъж, който баща й одобряваше, Фарлоу Гордън, дясната му ръка в неговата компания, умен и амбициозен мъж.
Когато Фарлоу предложи, Елизабет обмисляше няколко седмици, преди да каже „да“. Веднъж беше на път да се омъжи по любов и бе видяла как всичко се разпада. Тя не обичаше Фарлоу, но го харесваше и се радваше на компанията му, а той се отнасяше с нея като с чисто злато.
„Ако любовта може да умре“, каза си Елизабет, „тя може и да расте…“
Тази нощ Елизабет плака за Джак за последен път, а на следващия ден тя каза на Фарлоу Гордън, че ще се омъжи за него.
Това беше сватбата на годината. Беше толкова екстравагантно, че стана корицата на всяко обществено списание и Дийн не можеше да бъде по-горд. Неговото момиченце беше омъжено за добър човек, мъж по сърцето му!
Годините бързаха. Елизабет се посвети на работата си като архитект и ако не беше точно щастлива, не беше достатъчно нещастна, за да направи промяна в живота си. Дийн понякога усещаше, че нещо не е наред, но тя винаги се усмихваше, за да пропъди тревогите му.
Един ден шефът на счетоводството на Дийн дойде при него с много притеснен вид. — Господин Робинсън — каза той. — Бих искал да имам среща с вас и господин Гордън.
— Страхувам се, че ще трябва да се задоволите с мен, Хартфорд — каза Дийн. „Г-н Гордън замина за Индонезия вчера. Той ръководи преструктурирането на завода…“
Хартфорд пребледня убийствено. — Няма го? — ахна той. „О, сър…Това е катастрофа!“ Ръцете на Хартфорд трепереха, докато показваше на Дийн разпечатките, които показваха, че Фарлоу Гордън е разрешил прехвърлянето на 210 милиона долара към офшорна сметка.
— Трябва да има обяснение — извика Дийн и посегна към телефона си. Но Фарлоу не отговаряше на телефона и не беше в Индонезия. Той си отиде и с него отиде богатството на Дийн и хилядите работни места, които компанията му осигуряваше.
— Моята Лизи — прошепна той. — Тя ще се разбие!
Дийн усети как ужасна болка сграбчи гърдите му и се преви. Отдалеч той чу викове на тревога от Хартфорд и секретарката му, след което всичко потъна в мрак.
Когато Дийн се събуди, той беше в болнична стая, а бледа и много по-слаба на вид Елизабет седеше до леглото му. — Татко! извика тя. — О, слава богу!
— Лизи — прошепна Дийн. „Много съжалявам, сгреших за Фарлоу… Толкова съжалявам…“
— Всичко е наред, татко — каза нежно Елизабет. „Не съм точно с разбито сърце. Просто съжалявам, че той направи това, което направи на теб.“
— О — каза Дийн. „Ще се оправя, докато те имам! Но какво казват лекарите?“
„Имал си инфаркт, татко“, каза Елизабет. — И ти си в кома от три седмици, но доктор Хамилтън казва, че може да те оперира и да те оправи.
Точно тогава влезе висок мъж в лекарска престилка. „Добър ден, г-н Робинсън“, каза той. „Как се чувстваш?“
— Слабо — каза Дийн. — Но жив. Значи ти си човекът, който ще ме оправи?
— Да — каза докторът. — Аз съм Джак Хамилтън.
Докторът стисна ръката на Дийн и се усмихна и нещо в тази усмивка раздвижи паметта му. — Познавам те — прошепна той. „Ти… Ти си онова момче… Това, което изхвърлих!“ Дийн беше блед и ръцете му трепереха.
— Моля ви, г-н Робинсън — каза нежно Джак, — не се разстройвайте. Това беше отдавна, оставих го зад гърба си и вие също.
„Ти… Ти ще ме оперираш?“ — попита Дийн.
Елизабет стана и прегърна Джак. Тя се усмихна на баща си и каза: „Да, татко. Виждаш ли, Джак е експерт в поправянето на разбити сърца и сега, след като поправи моето, ще работи и върху твоето!“
Шест месеца по-късно Дийн беше отново на крака и достатъчно здрав, за да изпрати дъщеря си по пътеката, докато тя се омъжваше за любовта на живота си – мъжът, който тя никога не забравяше и който никога не забравяше нея – мъжът, когото презираше и беше сега се гордее да нарича сина си Джак Хамилтън.
Какво можем да научим от тази история?
Не съдете за стойността на един човек по банковата му сметка. Дийн искаше дъщеря й да се омъжи за богат и успешен мъж, така че той отхвърли Джак, но животът щеше да го научи да съжалява за тази грешка.
Добрите сърца не таят злоба. Въпреки че Дийн го беше унижил, Джак му прости и го оперира, за да може да има нормален живот.
Споделете тази история с приятелите си. Може да озари деня им и да ги вдъхнови.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: